A New Story

Регистрация : 22.03.2009

В кафето на УНИВЕРСИТЕТА

Киара още беше в шок от постъпката на Теди, от както се познават до сега не я беше виждала да прави подобни сцени, и да се държи така... Според нея Арен поне привидно не беше лошо момче, но какво ли може да се е случило между тях двамата, за да таят такива чуства спрямо един друг, и в последствие двете да са на път да се скарат за глупост... Тримата седяха и се гледаха умно, и само русокоското подмяташе по някоя умряла шега с надеждата да разведри положението и да повдигне малко градуса на макс...
- Извинявай, но ти от къде познаваш Теди...?!
- Аз, амиии... Ние... Дълга история...
- Мисля, че не бързаме за никъде... – подметна Киара...
- Да, но аз мисля, че не ви влиза в работата. – малко грубо отвърна Арен... – Благодаря за поканата за кафе Тамаки, но мисля да си ходя... Приятен ден ви желая... – Момчето се отдалечи бързо от тях и скоро нямаше помен, че е бил при тях, въпреки това на масата продължаваше да цари това царско мълчание, което вече започваше да дразни...
- Няма ли да кажеш нещо? Защо така се умълча? Нима и двамата ще расъждаваме и ще обмисляме случилото се между нашите приятели, и ще си мълчим тук..., вместо да се наслаждаваме на сладки приказки и да се забавляваме...
- Да прав си... – леко се подсмихна Киара. – И да го мислим няма да стигнем до причината за тяхното неразбирателство... Кой знае какво ги мъчи, но видях, че и двамата адски се ядосаха и ни отрязаха супер много сякаш ние бяхме причината за станалото... Но нека не говорим на тази тема сега, рано или късно ще разберем за станалото...
- Да, защо не ми разкажеш нещо за себе си...
- За мен ли... – усмихна се момичето. – Че какво интересно мога да ти кажа за мен, аз съм обикновенно момиче, със стандартните момичешки или кажи го тинейджърски интереси..., макар и отдавна да съм минала тези години аз за себе си съм си още тинейджърка и се радвам на малкото, което живота ми дава...
- Така и трябва... – отвърна русокоското... – А как са мъжете?! Има ли някой в живота ти?!
Киара за миг се замисли, в съзнанието и веднага изкочи Кайба, но какво да каже за него... „Да има мъж в живота ми, той е КРЕТЕН и ми се подигра жестоко”, това би звучало, като изтъркана реплика от някоя съпунена опера... Пък и кое момиче споделя неуспехите си с някой красавец като Тамаки..., по скоро се усмихват небрежно, гледат миличко и мигат с очи и после момчето до тях им е в кърпа вързано... Така поне става в повечето случаи, но дали този е един от повечето или ще е едно от малкото изключения зависеше много от отговора на Киара...
- Азззз, не... – заекваше момичето...
- Какво не?! – побърза да попита Тамаки...
- Не няма мъж в живота ми, поне не и сега...
- Чудесно. – усмихна се русокоското... – Значи преспокойно мога да те свалям, ако не възразяваш... – Киара се подсмихна леко, а в мислите и мина „ Че кой би възразил от малко романтика или от някой готин мъж”...
- Ами нямам, нищо против...
- Добре тогава искаш ли да отидем някъде, да пийнем по нещо и да разтърсим дансинга...
Внезапна тишина от страна на Киара... Русокоското я погледна малко учуден от липсата на реакция и отговор от страна на момичето..., реши да повтори пак, с надеждата да получи желаният отговор или поне да реагира на думите му по някакъв начин... Но Киара се разсея, леко загледана към входа на университета от където се виждаше мъжка фигура и то не коя да е ... Беше самият Сето Кайба!
Младият мъж минаваше покрай кафето, не беше забелязал че там е Киара, докато едно забързано момиче не се сблъска в него и в последстие изпусна всичките си листа на земята... Тя бързаше да не закъснее за лекции... Смутено събра листата от земята, надигна се с невинна усмивка и се извини и после пак спринт към входа на университета... За добро или за лошо това момиче стана причина погледите на Кайба и Киара да се срещнат... Сето не беше изненадан, че я вижда с рускоското от 3 ред..., но пак започна да го изяжда тази ревност, че тя е предпочела някаква блондинка пред него, и че сега се прави на много недостъпна и незаинтересована от присъствието му...
Киара леко врътна глава настрани, а Тамаки още повече се шашна..., какво и стана изведнъж засегна ли се от нещо и от какво по точно... Дали е избързал с поканата си, или нещо друго я притесни... Момчето погледна на там където до преди минута гледаше Киара, а от там се задаваше мъж, който той за първи път вижда..., това което го учуди е че идваше точно към тяхната маса...
- Киара... – студено промълви непознатият..., момичето го погледна убийствено...
- Какво желаете?! – промълви тя със същата студенина... Тамаки наблюдаваше как двамата се дразнеха взаймно, изглежда се познаваха... Но какво искаше той по дяволите, и защо точно сега се намеси, когато свалката беше в началото...
- Трябва да си поговорим... – продължи да досажда мъжа... – На саме!
- Не се занимвам с полу – идиоти... Също така прекъсвате важна среща, така, че ако обичате ще съм ви признателна да ни оставите... – Сето се подсмихна подигравателно и хвана Киара за ръката и я дръпна леко. Момичето скочи от стола и посегна да го удари безуспешно...
- Моля те, не се ли научи, че тези не минават при мен... – отвърна Кайба и придърпа момичето към себе си възнамерявайки да тръгне с нея на някъде, но русокоското се дръпна...
- Извинете, намешахте се във важен разговор с моето момиче...
- Твоето момиче?! – възкликна учуден непознатият...
- Кой си ти, да я дърпаш така без нейно разрешение, и как така си позволяваш да прекъсваш нашата среща...
- Ама ти на среща ли си бил бе блонди...?!
- Внимавай момче!!! – отвърна Тамаки... – Играеш си не с когото трябва...
- Виж нямам време да се занимавам с пиклювци като теб..., и ако си въобразяваш, че си бил на среща свери си базата данни. Това момиче не е твое, и не можеш да излизаш на среща с нея...
- Защо така?! Защото ти си казал... Кой си ти, да ми нареждаш и да ми отнемаш мацката?!
- Не ти трябва да знаеш кой съм, знай че съм опасен враг и не ти трябва да се занимаваш с мен...
- Кайба, прекаляваш! – отвърна Киара измъквайки се от хватката му...
„Това ли беше името на надувкото” запита се Тамаки... И какво точно става между него и Киара, защото по всичко си личеше, че добре се познават един друг...

Регистрация : 22.03.2009

Сето погледна момичето със студените си и безмилостни сини очи, и спря да спори повече с русият...
- Какво искаш от мен бе момиче?! – тихо каза Кайба.
- Нищо... – отвърна момичето и леко склони глава към земята... Всъщност тя искаше много от него, но не го получи когато беше мила с него, и когато уж всичко между тях беше тип топ... Киара обичаше Сето и трудно можеше да прикрие това чувство от който и да е, дори Тамаки забеляза, че е имало нещо между тях... Начина по който се гледаха, студенината с която си говореха..., привидно всеки би ги помислил за врагове, но и старите хора са го казвали много пъти „Тези, който се карат..., най – много се обичат”.
- Киара... – извика Тамаки и сякаш я събуди от дълъг сън...
- Ъъъ, Ка-каквооо, ох извинявай Тамаки...
- С него ли ще тръгваш или ще дойдеш с мен в онази кръчма за която ти говорех...
- А-а-а-аззз
- Тя идва с мен, ти си намери някоя друга...- каза Сето с привидната си студенина. - Това момиче никога няма да е твое... Ясно ли ти е?!
- Пак ли искаш да спорим бе пич?!
- Аз не споря, казвам самата истина, но истината по някога е болезнена. Нали блонди...?!
- Мислиш ли, че Киара ще остане с теб като си толкова студен и безразличен към нея... За да ми каже, че няма мъж в сърцето й сега, и за да ми позволява да я свалям, значи че не съм и никак безразличен, и че и харесвам... – усмихна се Тамаки... С тези негови думи успяваше да дразни Кайба и да бърка там където не му е мястото... – Виждам, че си разбрал че тя няма да остане сама, и затова започваш да я ревнуваш с надеждата, че правейки се на обичлив ще си я върнеш...
- Ти пък познаваш я от няколко часа и вече си спец... Знаеш, какво чувства към мен ли?!
- Не но то си и личи...
Двамата не спираха да се спорят, а на момичето леко по леко и писваше да ги слуша и започна да се ядосва... Те задълбочено се бъркаха в живота й, и това я издразни още повече...
- Достатъчно!!! – извика момичето...
Е това е... И без това цялото кафе вече научи за личният й живот и без това станаха център на вниманието на всички... Това дори надминаваше и най смелите и мечти и кошмари. Баха заобиколени от много момчета и момичета и всичките бяха се умълчали и загледали в Кайба и Тамаки, който уж решава съдбата й, обсъждаха я в нейно присъствие... Всичко си има граници, и тези граници отдавна ги надминаха сега след като беше достатъчно засрамена можеше да си тръгне и да зареже и двамата да си довършват разговора, но без нейното присъствие...
Без да обели и дума повече Киара се обърна и излезна от кафето, Тамаки се изправи уж да тръгне по нея но Сето го блъсна и той седна отново на стола... Изведнъж всички хова в кафето скочиха и ги заобиколиха крещяйки „БОЙ..., БОЙ..., БОЙ”
Сето се усмихна леко, беше под достойнството му да посяга на някой без кой знае колко основателна причина, пък й за какво да става център на вниманието на всички идиоти в кафето, решението на проблема беше да си тръгне и той...
********************************************************************
След няколко минутки Киара се прибра в тях, свали обувките и отиде в стаята си хрърляйки се на леглото и с леки юмруци удряше по него... Тамън си беше помислила, че Сето няма да я притеснява повече, че няма да я търси. Та нали той беше този, който заяви, че не иска да се занимава повече с нея а после и правеше куп сцени..., сякаш беше някой ревнив съпруг хванал жена си на местопрестъплението... Момичето започна да затваря очи и да заспива, но телефона я събуди, а тамън се беше унесла...
Киара скочи и вдигна телефона...
- Ало... – каза тя тихо...
- Киара, Теди се обажда. Съжалявам за днес за сцената в кафето... А-а-азз бях малко ядосана на онзи приятел на тамаки, но прости ми за държанието...
- Няма нищо Теди. – отвърна Киара.
- Какво ти има миличка, звучиш ми някак странно...
- Всичко се съсипа с онова кафе, след като ти си тръгна и онзи Арен се махна... После аз и тамаки останахме сами и той започна да ме сваля...
- Ооооо, ах ти съблазнителка такава... успя да го хванеш красавеца...
- ХаХ, много остроумно Теди...
- И какво целуна ли го,ходихте ли някъде другаде...
- Бих го убила... Ти пък да съм го целунала.
- Защо бе момиче?! И този ли е някакъв нещастник като Кайба...
- Май сама ще стигнеш до отговора...
- Аз пък тамън си мислех, че е свестен...
- Няма свестни мъже мила, но най – лошото е, че Кайба дойде направиха сена в кафето засрамиха ме пред целият университет и накрая се ядосах и си тръгнах... Не искам да имам нищо общо и с двамата...
- Онзи пък какво е искал...?!
- Ъъъъ, еми правеше се на ревнив...
- Киара знаеш ли какво мисля така не може да се води разговор по телефона... Ела при нас в кръчмата до общежитието в което съм отседнала...
- Ооо, моля те утре ще говорим, не ми се ходи никъде...
- Да дойда ли аз тогава...
- Тедииии чуй ме добре, утре ще си говорим... Хайде забавлявай се.
- Добре, както кажеш... До утре...
- До утре. – отвърна Киара и затвори телефона си после го хвърли в края на леглото си и се загледа в тавана мислейки си за Тамаки и Кайба, дали още спореха..., дали не са се избили там... Не мина много време и на вратата се позвъня... Кой ли можеше да я търси сега, момичето се направи, че не чува, но звънеца не спираше да досажда и тя се видя принудена да провери кой е...
С леки стъпки стигна до вратата и после надникна да види кой е, за нейно учудване шпионката беше закрита с ръка и не можеше да се види нищо..., но през това време звънеца продължаваше да звъни... Киара се видя в чудо, как да отвори сега като не знае кой е пред вратата... Изведнъж и мина през главата „Ами ако е Теодора, тя нали беше много упорита и искаше задължително да се видят”..., може да е довела със себе си Юги и останалите и плана да е да я стреснат малко... Е успяваха де, но все пак това беше риск 50 на 50 можеше и да е някой друг... На момичето не и се седеше в неведение цяла вечер за това отключи и отвори вратата, и ето че не беше познала... Пред нея стоеше Сето Кайба в целият си блясък, подпрял се леко с ръка... Киара веднага се опита да затвори вратата, но прекалено късно, отворила ли му е веднъж няма измъкване докато егото му не се надигне и сам не си тръгне... Младият мъж не чакаше покана, и влезна при нея...
- Какво искаш Кайба?! И как се посмя да влезнеш в дома ми без разрешение?!
- Киара дойех да си поговорим малко...
- За какво ще си говоря точно с теб, нали се изяснихме последният път, когато каза....
- Каквото й да съм казал си е било за тогава... Не се опитвай да ми натякваш стари случки...
- Добре Кайба, какво искаш да си говорим...?!
- Като за начало ми кажи, какво имаш с онази блондинка...!!!
- Ти май се шегуваш с мен... – усмихна се момичето...
- Аз никога не се шегувам, сериозен съм и сега... – отвърна Сето тръгвайки към стаята на Киара, изглежда, че не му се стоеше до вратата, не възнамеряваше да си ходи малко след като е дошъл на гости...
- Еййййй, спри! На къде тръгна?! – извика Киара и тръгна по него, но той вече спокойно се беше настанил на леглото й, където беше оставил място и тя да седне...
- Ела при мен.
Киара седна до Кайба и леко надигна поглед към него, сърцето и подскачаше като лудо в такава близост до него, ръцете и трепереха, а погледа и беше станал влажен и в него се беше появил блясък... Сето прехвърли ръка през рамуто й, придърпа я още по близо до него... Момичето започна да изтръпва, тялото й беше против нея... Нежноста с която я докосваше и прегръщаше, възбуждаше момичето..., дали и той се чувстваше по този странен начин... Киара не искаше да му се отдава отново ей така, и после пак а стане причина за нейните страдания и кошмари... Момичето се измъкна от прегръдката му, колкото и хубаво да й беше...
- Какво има Киара?! Не ти ли харесва аз да те докосвам... Или вече си дарила сърцето си и чувствата си на онзи русокоско...
- Какво те интересува теб...
- Би ли му се отдала ако той те пожелае...
- Какви са тези въпроси Кайба?!
- Питам... Кажи ми искам да знам…
- Не... Не бих му позволила такова нещо...
- Радвам се...
- Не и сега. - допълни Киара...
- Значи все пак има шанс да му...
- Кайба СПРИ!!!
- Няма да спра, дразня ли те...?!
- Много... Умолявам те, върви си и ме остави самичка...
- Не искаш ли аз да остана и да не си сама...
- За какво си ми?!
- За да ти дам нежността на която съм способен...
- Но ти можеш ли да си нежен въобще...
- Проверчваш ли ме Киара?! Искаш ли да ти покажа, какво мога?! Искаш ли да разбудя страстите ти и да ги разпаля...

Регистрация : 22.03.2009

Момичето го гледаше умно, а в очите й се четеше желание... Тези думи я накараха да се възбуди прекалено много, а тялото й изгаряше от желание той да я докосва и целува... Момичето не можеше да се бори с това желание, и затова хвана ръката му поставяйки я на едната си гърда... Сето усети как биеше сърцето й, сякаш беше побесняло... Той разбра намека, който Киара му направи..., разбра че ако не сега то тогава никога няма да е с нея..., реши да не изпуска шанса си понеже и неговото желание беше прекалено голямо... надигна с ръце блузата й и я махна, момичето скръсти ръце не защото и беше студено а по – скоро притеснено... Завъртя главата си настрани, но усети нежни целувки, който сякаш разяждаха тялото и кожата й... Тя се обърна, а Сето леко я побутна назад, за да легне... Продължи да целува врата й, и с леки движения да маха ръцете й... Киара си пое дълбоко дъх, знаейки че не може да се опъне на желанието си, няма сила с която тя да спре кайба сега..., момичето махна ръцете си и с леко движение свали сутиена си захвърляйки го в другият кррай на леглото някъде при телефона й...
Кайба знаеше, че Киара го иска, и че за нея русокоското не означава нищо..., но въпреки това го учуди постъпката на момичето... Спомни си предишният път, когато се бяха отдали на нежности, тогава тя го отблъсна и беше много по срамежлива от сега, вижда се че има някаква промяна в нея, или по точно се осъзнала че не може без него...
Сето се се усмихна доволен от себе си и от случващото се, почуства се като победил, и му се искаше сега да беше тук онaзи надута блондинка, за да му натрие носа и да види кой кого обича..., и кой кого желае...
Киара се смути от това, че Сето седеше неподвижно пред голото и тяло, и нищо не правеше. Тя се притесни, че ще и се подиграе и ще се възползва от чувствата й... Момичето се опита да се изправи и посегна към сутиена си, но Сето хвана ръката й...
Киара обърна поглед към него и после си дръпна ръката, а с нея дръпна и тази на Кайба... Момичето сложи ръката му на гърдите си, и Сето усети как сърцето й биеше като лудо, сякаш искаше да изкочи от тялото й... Друга покана не му трябваше, а веднага без повече да чака започна да я целува нежно по шията спускайки надолу към гърдите й... Момичето стенеше от удоволствие, накрая тя получи тази нежност, която от доста време искаше и то точно от човека който обича...
Сето също я желаеше от доста време чакаше момента в който ще докосва нежната й кожа, ще я целува и опсипва с нежност..., ще хапе и целува нейните нежни и сладки устни... Сега и той получи това, което от доста време искаше, но тайно криеше в себе си зад големите ледени стени, който е изградил пред себе си, недопускайки никой до себе си, но тя е първата успяла да разтопи страстите му и да го размекне така...
След известно време двамата бяха заспали и нежно се баха прегърнали един друг...
************************************************************************************************
Нещата при Теди и компанията вървяха също много добре, всички се бяха отпуснали тотално и се бяха отдали на музиката и танците... Теди беше се развихрила първо изпи две чаши бяло вино и една водка, а после никой не можеше да я свали от дансинга... Но не се и опитваха да го правят...
Теа, Юги и Теди бяха на дансинга и се вихриха в ритъма на песента, а Джоуи и Тристан не спираха да пият чаша след чаша и да свалят мацките покрай тях...
Теа се измори и отиде при двамата Ромеовци, а Теодора беше във вихара си, за нея думата отказ от музика и танци несъществуваше, от малка беше започнала да танцува и пее по караоки партита..., беше печелила награди даже заради таланта си... С Киара се запознаха в школата за танци, която и двете посещаваха редовно, от училище можеше да отсъстват но не и от уроците по танци... Двете много си допаднаха, понеже споделяха еднакви интереси, имаха еднакви мечти и също сходни характери..., е не съвсем сходни де... Теди е твърда и не даваше на никой да и прави мръсно иначе после си го отнасяше, нещата който беше преживяла имаха общо с характера й, а Киара тя е мекошава, много доверчива и понякога адски наивна... Теодора винаги гледа да пази приятелката си, за да не страда като нея, но Киара беше твърдоглава и винаги си създаваше някакви проблеми и попадаше в каши, от които Теди я измъкваше постоянно... Те не са най добри приятелки, те са като сестри..., никога не са се карали винаги са били заедно неразделни и не изпускат нито един купон...
Теди си спомни всичките тези неща и осъзна колко много държи на приятелката си, и как и се искаше тя да е с нея сега и двете да разтърсят дансинга..., но за жалост от известно време по – трудно двете се събираха и по трудно ходеха някъде да се забавляват, някаква промяна настъпи в нея от както се запозна с досадният си съсед и колега от университета, а именно Сето Кайба... Той беше причината за промяната на живота и на двете момичета... Теодора се ядоса и в яростта си дръпна Юги за ръката и започна да танцува още повече унесена в ритъма на песента... Момчето се шашна той не умееше да танцува много добре, но изглежда вече си е намерил добра учителка поне за тази вечер...
На Другият Ден

Незнайно как Теди се събуди в тях без никакви спомени как се е добрала до там, до нея лежеше Юги, който я беше прегърнал и сладко спееше... Теди помести леко ръката му и стана, в последствие обаче момчето отвори очи и нежно погледна към нея... Двамата отидоха в кухнята където гледаката беше още по интересна... Теа лежеше на дивана, а на земята до масата бяха легнали Джоуи и Тристан..., незнайно как двамата бяха се прегърнали, но не както трябва... Джоуи беше легнал обратно на Тристан и прегърнал краката му, същото беше направил и Тристан... На Теди и стана адски смешно виждайки ги как са се напили горкичките, Момичето застана леко до тях и ги побутна и двамата, след като се събудиха обаче се чу силен вик...
Теа подскочи от дивана и падна на земята...
- Джоуи... Тристан леле ужaсни сте... – възкликна Теа... – Защо крещите така...
Теди неспираше да се смее, а Джоуи и Тристан се гледаха на кръв...
- Пич от кога не си си сменял чорапите...
- От вчера. – отвърна Джоуи. – Обаче аз щях да те попитам същото теб... Как така си си заврял краката в лицето ми...
- Сега пък аз съм ти виновен...
- А кой е...?! Баба ми, тя отдавна не е на този свят...
- Ако не бях аз вчера нямаше да можеш да се прибереш...
- Да бе да, вярвай си...
- Спрете и двамата... – извика Теа... – Писна ми от вашите скандали рано сутрин...

Регистрация : 22.03.2009

- Теа е права момчета. Дръж те се като приятелите, които сте стига сте се карали за глупости... – каза Юги. – Не минава ден вече без да се скарате за нещо...
- За какво говорят те Джоуи?
- Не знам Тристан...
- Ние с теб скарани ли сме?!
- Предполагам, че не..., а ти кво мислиш Тристан...?!
- Еми и аз не ти се сърдя... – добави Тристан...
- Не ми се сърдиш ли бе?! За какво да ми се сърдиш?! Аз съм този който трябва да се сърди ако има нещо...
- Така ли господин префектен... – подсмихна се Тристан...
- Ето... – въздъхна Теди и седна на дивана до Теа.
- Пак се започна. – каза Теа.
- Да, както винаги. – добави Юги.
Няколко часа по - късно

Теди и дружинката се запътиха към дома на Киара да я вземат, за да ходят заедно към университета... Като стигнаха до блока Теди предложи да се качи сама до тях понеже си спомни, че Киара не беше на кеф вчера, когато разговаряха по GSM и че е по – добре да не и се натрапят всички изведнъж неочаквано... Юги обаче предложи да се качи с нея и тя прие... Теа, Триста и Джоуи останаха пред блока...
*********************************************************************************************
Будилника на Киара извъня измъчено, какво ли беше преживял, за да звъни така... Куп удари, еми той това заслужава когато буди хората наслаждаващи се сладките си сънища.
Момичето се надигна леко и натисна OFF на будилника, и после пак легна, но изведнъж подскочи отново и погледна младият мъж, който лежеше до нея.... Момичето осъзна, че вчера след нежностите на, които се отдадоха са заспали, но....
- О,не! Ако не се оправя бързо ще закъснея за лекции... – изпищя Киара... – Кайба се усмихна и стана, за да я остави да се оправи на спокойствие, а и той да направи същото... Когато нещата вече бяха ТИП ТОП..., и двамата седяха до входната врата разменяйки си странни погледи...
- Киара нещо искаш да ми кажеш ли... – промълви младият мъж.
- За вчера.... Ти... Аз... Ъъъъъ... – момичето заекваше, дори не знаеше как да формулира думите си...
- Какво те притеснява...?!
Киара си пое дълбоко дъх и бутна Сето до стената опирайки глава на тялото му и обгръщайки го с ръцете си...
- Притеснява ме, че сега вече няма да имам значение за теб...
- Затова ли ме блъсна в стената...
- Ъъъ, съвсем не... – отвърна момичето отдръпвайки се няколко стъпки назад и накланяйки главата си към земята... Като виновнo хлапе пред строгият си баща, чакащо своето наказание...
- Киара, става ли довечера да говорим на тази тема...
- Нима искаш да се видим пак?!
- Да, ще се... – отвърна Сето. – Наистина има неща, които трябва да обсъдим, но само едно искам да ти кажа... Докато си с мен, не искам да имаш отношение с никой друг от мъжки пол, дори и да седиш до някой... Най вече за онзи Тамаки...
- Добре... – каза Киара макар и да не схвана значението на „Докато си с мен”
Без повече и дума да обелят двамата тръгнаха да излизат за техен късмет на вратата бяха Юги и Теди... Момичето тамън се беше приготвила да звъни... Шокирани от преоткрилата се гледка четиримата стояха и си хвърляха смразяващи погледи...
- Тииии... – каза Теодора обръщайки се към Кайба.... – Какво по дяволите правиш тук...?!
- Не ти влиза в работата, не мислиш ли малката....
- Кайба внимавай как и говориш. – добави Юги.
- Юги на какъв се правиш?! Как смеете да ми държите сметка за действията ми... Моят живот не е общо достояние...
Без повече нищо да им каже, Кайба си тръгна по пътя задминавайки двамата застанали на пътя му...
Теодора проследи младият мъж с поглед, докато той изчезна, и вече не успяваше да чува стъпките му... След това злобно погледна към Киара, която премълча цялата сцена...
- Киара! Какво правеше той при теб?!
- Не ми се говори сега. – добави момичето и се дръпна и тръгна по стъпките на Кайба... Теди се шашна, какво и стана на това момиче до вчера не искаше да го вижда, а днес теди го видя да излиза от дома й... „Дали може да е.... Не, не, не тя не би, а може би...” Тези мисли веднага се появиха в главата на й...
- Теди ще тръгваме ли и ние?!
- Да разбира се. Какво да правим тук повече...
Юги и момичето също тръгнаха да излизат от блока...
Но какво стана, когато Кайба излезна... Куп шашнати погледи... Джоуи го гледаше сякаш това беше затвор, а Кайба беше затворника пуснат на свобода от там...
След миг зад Кайба изкочи и Киара, още по шашнати тримата приятели зяпаха преоткрилата им се гледка. Момичето изтича пред Кайба каза му нещо и после се отдалечи..., но къде бяха Теди и Юги, защо не бяха с тях и какво по дяволите става тук...
- Кайба, къде са Юги и Теди?! – попита русокоското...
- Защо питаш мен Уилър?! – студено отвърна Сето. – Приятелчетата ти са горе, сигурно всеки момент ще излезнат от входа и ще ги видиш...
И наистина стана така секунда по – късно от входа се видя фигура на момче и момиче... Да това бяха Теди и Юги, но какво ли беше станало вътре, за да излизат така, и къде се появява Кайба в цялата тази картинка...
- Киара аз тръгвам ще се видим в университета и там ще се разберем.
Момичето поклати глава в знак на съгласие и след минута Сето се качи в черна лимузина, която преди минута паркира наблизо.
- Киара какво ти каза този *Censored*?! – полюбопитства Теодора.
- Не ви интересува. Това си е моя работа...
- Киара не разбираш ли, че гледам да ти помогна а ти правиш нещата по сложни...
- Виж в момента нямам нужда от помощ...
- Напротив момиче пак започваш да хлътваш по този нещастник... – отвърна Теди.
- Да хлътва ли?! – възкликна Юги. – Какво искаш да кажеш?!
- Не е ваша работа, какво правя с живота си и не искам никой от вас да се бърка...
- Започна да говориш като него!
- Теди не се заяждай...
- Не съм аз тази, която се заяжда момиче... – добави Теодора. – През цялото време се опитвам да ти помогна да не те нарани, да не страдаш... Та нали му беше бясна, какво стана... Много бързо прощаваш и забравяш... Спомни си някога да съм те предала и да не съм ти помогнала, Киара винаги съм била зад теб, но ти прекаляваш... Много наивна си станала, не знам дали с годините се влошаваш, но не знам как да ти помогна вече...
- Еми не ми помагай, мога и сама да се справя...
След тези си думи Киара спря ТАКСИ минаващо покрай блока и се качи в него...
- Невъзможна е станала... И за всичко е виновен онзи нещастник...
- Чакай малко TIME OUT! – отвърна Джоуи – Тя какво общо има с „г-н Много Важен”...
- Предполагам и се надявам нищо...
- Но ти каза....
- Знам какво казах. Тя като яло си пада по Кайба... Захапала е въдицата му, и ще падне директно в капана му...
- Значи и той знае, че тя го харесва... – попита Теа
- Еми целунали са се веднъж, поне само това ми сподели Киара, но след това уж беше съжалила... Но като я гледам сега тя много е хлътнала по него... Макар...
- Макар какво?!
- Вчера тя каза, че той я изнервил, и че не иска да вижда нито него..., нито Тамаки онзи русичкият от лекциите, до който седеше вчера...
- Май вече не го мрази... – добави Джоуи. – Олеле, не мога да си представя Киара с този „Надут Пуяк”
- Пич не се и опитвай...
- Трябва да проведа сериозен разговор с Киара, не ми се мисли какво може да е станало между тях... Кайба излезна от нейният дом...
- Мислиш ли че.... – възкликна Теа...
- Не не се и опитвам да мисля, този процес не се отдава на всеки... А и не съм от хората, които обичат да мислят... Аз обичам да действам.

Регистрация : 22.03.2009

След лекциите

Киара и Сето се срещнаха в кафето на университета, за да могат да си определят среща... Вярно е, че имаха още 3 урока за днес, но май щаха да ги пропуснат...
Двамата се споглеждаха изведнъж от някъде изкочи едно момиче...
- Извинете ще обичате ли нещо?!
- Да. – усмихна се Киара. – Искам един топъл шоколад с повече мляко... Ти Сето искаш ли нещо?
- Едно кафе, нищо повече...
- Добре...
Няколко минути мълчание и поръчката им дойде... Двамата отпиха пт горещите напитки и пак се спогледаха...
- Стига си мълчала Киара
- Какво?! Аз-з-з-з...
На Кайба обаче не му се овърташе искаше директно да мине на темата и после да завърши и да си поеме дълбоко дъх...
- Притеснява ли те, че приятелите ти ни видяха да излизаме заедно?!
- Мен ли?!
- Не мен. – отвърна Сето и се усмихна, нетипично от негова страна, но това накара Киара леко да разчупи леда и да се отпусне... Изглежда, че Кайба беше сериозен в това, което и говореше...
- Не не ме интересува... Писна ми да се крия или да правя всичко, за да се харесам...
- Добре тогава... Как искаш да продължат отношенията ни...?!
- Амии, в какъв смисъл как?!
- Не се прави на ударена... Какво искаш от мен?!
- Нищо...
- Нищо ли?!
- Всмисъл... Харесваш ми, но какво трябва да искам...
- Ти кажи. Аз теб питам...
Момичето съвсем се обърка с този въпрос на Кайба, как точно трябваше да му обясни..., че е влюбена в него, че иска да бъдат заедно и да не се карат повече и че не иска повече проблеми и не иска да се кара с него...
- Киара умълча се...
- Харесваш ли ме Кайба?!
- На въпроса ми отговаряш с друг.. Опитваш се да ми биеш контра а?! – отвърна Сето усмихвайки се. Киара пак го погледна шашнато за втори път се смее, абе тя да не е излезнала с брат близнак на Кайба... Това определено не приличаше на него... Онзи студен поглед го нямаше, нямаше подигравки... Изведнъж пред нея седеше готин млад мъж, който всъщото време беше много мил и усмихнат... Момичето се ощипа за крака предполайки, че това е сън... Е това не беше много умно..., без да си иска ритна леко масата и топлият шоколад се изсипа върху дрехите й... Сето отиде да й помогне а едно от момичетата донесе кърпички за Киара и за масата и почистиха...
- Съжалявам... – тихо каза Киара...
- Няма нищо, вече оправихме проблема. – усмихна се момичето. – Иначе не си се изгорила с топлият шоколад нали?!
- Аааа, нищо ми няма ще се оправя. – отвърна Киара... – Но пак се извинявам, много съм непохватна...
Сервитьорката се усмихна мило и си тръгна, Киара невинно свали поглед..., след тази си грешка и беше накяк неудобно да погледне Сето в очите. Какво ли си мислеше той сега за нея... „Боже, колко е непохватна” или „Какво правя с нея тук, само ме излага”... Голям гаф, а тамън нещата вървяха добре, но от притеснение съсипа цялата картина... Минута мълчание в следствие, на което Кайба се засмя… Киара го погледна учудено, какво ли го караше да се смее, дали и се подиграваше... Момичето само, че не се беше разплакало гледайки към него...
- Киара, какво ти става бе момиче?!
- Какво имаш предвид?!
- Еми притеснила си сякаш сега се запознаваш с мен, отпусни се...
- Нали не си мислиш лоши неща за мен?!
- Всмисъл?! – очите на Сето се разшириха... Какво трябваше да си мисли?!
- Ами знам ли, изложих се малко... – невинно отвърна Киара... Гледайки съм шашнатия поглед на Кайба и после се усмихна... – Добре де много...
- Невиждам на какви лоши мисли трябва да имам сега за теб... Пък и това, което направи е вследствие на притеснението ти.
„МОЛЯ” мислеше си Киара... Какво по дяволите става с Кайба?! Да не би някой да го е ударил с нещо тежко т.е. много тежко по главата. Защо е толкова мил?! Сутринта беше много суров с приятелите й, а сега с нея се държи сякаш са най – добри приятели...
- Какво има пък сега?! Защо ме гледаш така?! – отвърна Сето
- Извинявай за въпроса, но ти да не си претърпял някаква злополука...?!
- Моля?! – възкликна Сето учуден от въпроса й, какво я водеше на тази мисъл...
- Значи..., не мога да разбера, на какво се дължи отношението ти към мен. Защо си толкова мил?! Къде отиде старият надут Кайба, който познавах?!
- Да не би да искаш да си върна предишното отношение към теб?! – студено отвърна Сето...
- Не, просто ме объркваш...
- В какъв смисъл те обърквам?! – каза Сето. – Аз до колкото знам ти си си объркана откакто те знам...
Киара се нацупи и присви очи... Какво и намекваше с тези думи...
- ХаХ, сега на сърдита ли ще се правиш?!
- Не... – отвърна тя...
- Хайде тогава дай да се махаме от тук, и да отидем в нас. Тамън ще си смениш дрехите, че тези...
- Нищо им няма, а защо да идвам във вас...?
- Ако искаш идвай не те карам на сила. – усмихна се младият мъж. – Просто смятах, че искаш да се изясним на по – спокойно място.
- Еми така да бъде, и без това достатъчно се изложих тук.

Регистрация : 22.03.2009

След няколко минути

Сето се разрови в шлифера си търсейки ключовете си, след няколко минути извади ключодържател с изобразен долар, а на него имаше поне 10 или 15 различни ключа...
Момичето гледаше леко шашнато, през живота си не беше виждала такъв ключодържател. След като Сето отвори вратата се помести и направи място, за да Киара да може да влезне първа... Киара огледа добре детайлите и всичко около нея, замаяна от красивите мебели и от хубавият апартамент тя леко отстъпи крачка назад в последствие падна в ръцете на Кайба, но успя бързо да се изправи... Беше се притеснила доста, в главата и се сипеха куп мисли „Какво правиш тук бе момиче” или „Защо му е да ме кани в дома си, да се изфука ли”...
- Тук ли мислиш да останеш?! – попита Сето с лека присмешка...
- Ами не. – усмихна се Киара и се наведе да свали обувките си, когато се изправи лицето й беше точно срещу това на Сето, очите и трептяха и гледаха в неговите, сърцето и подскачаше като лудо, както онзи ден когато тя му се отдаде... Момичето леко се стресна и врътна главата си избягвайки погледа на младият мъж...
- Какво има Киара?!
- Нищо...
- Добре тогава, последвай ме...
Сето заведе момичето в една голяма просторна стая обзаведена с вкус, вътре имаше една голяма секция изпълнена с книги, в близост до нея беше едно бюро и много хубав бизнес стол... На бюрото имаше лаптоп и папка с документи, ето какво правеше Сето, когато е сам, помисли си тя.
В другият край на стаята имаше диван и маса, а малко по настрани от тях се намираше една бар секция изпълнена с всякакъв вид алкохол.
Киара спря да се оглежда личеше си, че той си живее живота и поне в тази част няма никакви притеснения, докато на нейната глава всеки път висят сметки за плащане и отделно данъци и квартирата... Направо глава да те заболи...
Момичето седна на дивана правейки малко място и той да седне до нея...
Сето се подсмихна леко и седна до нея... Той сложи нежно ръка на лицето й, и започна да го гали нежно... През това време подпря глава на рамото й, в такава близост с нея усещаше аромата на парфюма й и миризмата на нежната й кожа... Това го подлуди допълнително... Киара беше унемяла и беше скована, не смееше да мръдне или да направи нещо... Момичето забеляза, че интереса на Кайба към нея се увеличава, това много я радваше, но донякъде я и плашеше, защото ако всичко това беше сценарии ако после я зареже или ако това е начин да я нарани, то тогава ще бъде адски болезнено...
Сето сложи ръка под блузата на Киара и започна да я изкачва нагоре към гърдите й, при което Киара отскочи леко настрани и се отдръпна от него...
- Какво стана?!
- Май преди да правиш каквото и да е трябва да ми изясниш чувствата си към мен... – отвърна Киара. – Не мога да позволя да ми се подиграеш.
- А защо мислиш че ще го правя?!
- Еми по думите на Юги и останалите ти си....
- А да, по думите да онези идиоти аз съм зъл демон..., даже може и повече.
- Не точно.
- Ами какво съм?!
- Еми казват, че винаги търсиш начин да се подиграваш с хората...
- Да и ти сега си мислиш, че си поредната жертва.
- Нещо такова...
- Ти на тяхното мнение вярваш, и те ли ти казват как да живееш живота си?!
- Не за това казах, че искам да ми изясниш какво изпитваш към мен.
Настъпи неловко мълчание, Сето не можеше да намери думи да опише чувствата си към нея... Истината беше, че той я обикна, и онзи ден когато се държа адски грубо с нея, когато разкъса блузта й, и я заряза да плаче сама в тях... Тогава му беше тежко вътрешено, дори и той изживя нейната болка... На другият ден, когато видя презрението и страха в очите й, как го избягваше това го изнерви допулнително... И после появата на русокоското Тамаки, който правеше опити да му я отнеме...
Много са нещата, но всички те водят към тези чувства, които той изпитваше към Киара. Те бяха нежни, красиви и изпълнени с много радост... За първи път в живота си той чувсташе нещо подобно, и това правеше нещата по сложни. Как да и каже всичко това, като не може сама да опише на себе си какво става с него и живота му, и какво означава тя за него...
- Не можеш ли просто да ми се довериш?!
- Да ти се доверя ли?! В какъв смисъл...
- Еми, че няма да те нараня...
- Не е толкова лесно, ти вече веднъж успя да ме нараниш, не искам да рискувам...
- Това е минало...
- Напротив за теб може би, но за мен не е... Виж искам от теб няколко думи, с който да кажеш какво съм аз за теб, за да знам и да ти се доверя...
- Трудно е да ти опиша, какво изпитвам... Никога не съм го правил до сега, пък и на себе си е трудно да изясня какво чувствам...
- Обичаш ли ме или не?! Дано така ти е по лесно.
- Не.
- Значи не ме обичаш. – отвърна Киара и склони глава надолу...
- Не това исках да кажа... Исках да кажа, че не е по лесно...
- Виж Сето, за мен ти си много важен... Обичам те, още когато те видях дори и да не бяхме много мили един с друг, аз усетих тръпка... Ти ме караш дда полудявам, всяко твое докосване ме подлудява и разтреперва... Когато ме целунеш или прегърнеш очите ми започват да блестят, а сърцето ми да скача като лудо... Това са мойте чувства към теб, не ме е страх да ти ги разкрия, страх ме е да не ги разбиеш... Да ме нараниш...
- Няма да го направя Киара...
- Как мога да ти вярвам...
- Просто си го наложи, изчакай известно време да се изясня сам със себе си, тогава ще разбереш какво чувствам аз... Ако това не те задоволява нищоп друго не мога да направя за момента...
- Сето мисля да си ходя...
- Защо?!
- Хубаво е да сме малко разделени, докато не разбереш какво искаш от мен... Тогава пак ще се видим и ще си поговорим...
Киара стана и без да се обръща отиде обу си обувките и с насълзени очи излезна от дома на Сето, на нея и се искаше той да каже тези думи които тя каза за него... Да стопли сърцето й с думите „ОБИЧАМ ТЕ” на пук обаче той си остава онова студено момче, което не може да признае слабостите си...
Киара беше унила, много навътре взима отношенията си с Кайба, но той не разбира това... Всичките мъже са такива, гледат себе си и не мислят за момичето, не признават слабостите си и грешките си, но набиват грешките на другите в очите. Момичето осъзна, че ако хлътне съвсем по Кайба, както вървят нещата. Може после да я пратят в лудницата, защото това момче не е от тези, които копнеят за дълги връзки. Толкова замислена, че не гледаше къде ходи и на какво стъпва. Докато изведнъж не се спря и с намръщено лице не погледна към земята...
- По дяволите, тези животни точно тук ли трябваше да минат да .... – познат мъжки глас я прекъсна...
- Те не са длъжни да се съобразяват с теб, а и ти трябва да гледаш къде ходиш, а не да витаеш в облаците... – Киара вдигна поглед, пред нея беше строен висок млад мъж с тъмно кестенява леко дълга коса. Беше облечен много официално, и се усмихваше мило гледайки към нея...
- Рееееен – извика почти разплакана Киара...
- От плът и кръв.
- Не мога да повярвам, ти ти...
- Аз се върнах да те видя, исках да видя милата си приятелка.
- Много се радвам, че се сети за мен...
- Стига си овъртала, кажи какво те мъчи, за да си толкова умислена.
- Дълго е за обяснение....
- Еми ела има на близо едно кафе, минах покрай него идвайки насам... А и време не ми липсва взех си малко почивка от филмите...
Двамата тръгнаха към кафето...
Кой може да повярва. Цуруга Рен, старият приятел на Киара... Той се върна, точно когато тя имаше нужда от мъжка подкрепа....
Беше заминал преди 2 години с предложение да стане известен актьор и да пробие в шоу бизнеса. Така и стана, Рен е един от най известните актьори в момента, участвал е в много филми, станал е мечта на жените, но въпреки това не е забравил от къде е тръгнал. Не е забравил старата си приятелка, с която са изживяли много неща, и която му е доверявала всичките си мечти и проблеми, изплаквала си е очите пред него. Той за нея е бил повече от приятел, и когато трябваше да я напусне Киара много плака.
Двамата се настаниха на две столчета и впериха поглед един в друг. Едно момиче застана до тя и попита за поръчката, но двамата бяха толкова разсеяни, не чуха от първият път. След като получиха поръчката си, Киара хвана сока си и захапа сламката не изпускайки и за миг Рен от погледа си, ако някой ги погледне не би казал, че това момиче е влюбено в друг, напротив би казал че е луднала по младият актьор седящ до нея...
- Ееее, Киара кажи сега какво те мъчи?
- Много неща Рен... Не знам от къде да започна.
- От началото, разбира се...

Регистрация : 22.03.2009

Киара започна да му разказва за проблемите си с Кайба, и всичко което и се е случило до сега. Рен от своя страна слушаше и поклащаше глава от време на време... След като момичето приключи с разказа си Рен хвана ръката й, и погали лицето й с другата ръка... Очите на Киара се разшириха, пробляснаха няколко сълзи и се плъзнаха по лицето й, но те не бяха сълзи от болка а от щастие... Най накрая тя беше щастлива поне в този мил момент, и се чустваше защитена и в приятна компания, дистанцирайки се от проблемите, които я обкръжаваха...
- Рен, къде си отседнал?
- Още никъде, преди няколко часа кацнах тук...
- Леле супер, и колко ще останеш?
- Нямам си на идея, нека първо си намеря ХОТЕЛ, ще ми помогнеш ли?
- Немммммм. – отвърна Киара клатейки глава.
- Защо?!
- Защото искам да дойдеш вкъщи, не приемам не за отговор...
- Не си и помислих да кажа НЕ, на такова предложение не мога да откажа...- каза Рен и хвана момичето за ръката. - Киара, тогава води към това „Вкъщи”, че не бих отказал малко домашен уют, малко ми оставаше да откача в самолета...
- Оки, хайде и по късно искам да те запозная с един скъп за мен човек.
- И кой е той?
- По скоро ТЯ XD
- ХеХ нямаш проблеми, само дано да не ми е фенка, че искам малко почивка от всичко свързано с фенове и филми... Бъзикам се де... – Усмихна се мило Рен.
- Може и да ти стане, като те види какъв си ми хубавец.
- Лъскаеш ме, внимавай Киара...
- А ти не ме плашиш г-н Цуруга Рен... Така ли да ви наричам ваше светейшество...
- Второто повече радва...
- Ейййй да не те налагам по пътя. – усмихна се Киара и лекичко го бутна настрани.
- ХаХаХа, вече ме уплаши. По – добре да си намеря хотел, с такава изтезателка като теб, няма да мога да се справя.
- Моля... Няма да стане, няма да ти пусна ръката...
- Аз няма да те пусна... – усмихна се Рен...
- Тогава хайде да не си губим времето в глупости, а да вървим че май и аз искам почивка...
- Не те попитах, ти каза че с онзи сте съседи като преди няколко часа си била в тях, после на къде си тръгнала ми е любопитно...
- Знае ли ми душата, някъде на въздух, задушавах се самичка в мислите си...
***************************************************************************************************
Двамата стигнаха до блока, а след няколко минути вече крачеха по стълбите и се смееха ей така без някаква основателна причина. Личеше си, че и двамата се радваха да се съберат отново, и че много са си липсвали един на друг, затова за миг не си пускаха ръцете, дори от време на време си хрърляха по един, два погледа и после пак избухваха в смях... Полудяваха ли, или нещо имаше във въздуха, дай боже да всеки толкова смях и радост, по някога да се посмееш малко ти дава сили и те дарява с по дълги години живот...
Пуст късмет, смеха на Киара и Рен, разсея Кайба, който беше излезнал от дома си и тамън заключваше вратата, когато подскочи сякаш се е опарил... Без да му мисли слезна да види какво става, понеже единият глас му беше адски познат и се досещаше от къде...
Когато застана на третият етаж впери поглед в Рен и Киара, които се държаха за ръце и се смееха, момичето си дърпаше леко ръката но беше в капан...
- Рен пусни ме.
- Защо?! Ами ако не искам...
- Трябва да отключа, нали не искаш да седим пред вратата...
- Какво ни пречи?!
- Много си луд...
- Ами ако искаш да те подлудя и теб...
- Странно за първи път те виждам в такава светлина, винаги си бил тих и ....
- Е и тихите хора полудяват понякога.
- Както кажеш...
Рен пусна ръката на Киара и тя бръкна в чантата да изрови ключовете си... След дълго търсене, няма нужда от обяснение поради каква причина де просто „женска чанта”
- Най накрая, открих ги... – извика Киара вдигайки победоносно ръката си, а в нея бяха ключовете с висяща плюшена мечка на тях...
Рен се засмя, а момичето го удари с играчката, за да млъкне... Кайба се чудеше кой е този пък, и какви са тези сценки които разиграват долу, въпреки тези си въпроси той продължи да зяпа случващото се...
- Рен, имам една питанка...
- Слушам те.
- Ти нямаш ли някакви сакове и чанти с багаж, така ли си дошъл...
- Спокойно те ще дойдат утре, след като се настаня...
- А откъде ще знаят, че си отседнал тук...?!
- Имам мобилен, не ме подценявай...
- Оки... Тогава добре дошъл вкъщи...
- Това ли е моето вкъщи...?!
- Ахам... – усмихна се невинно Киара... – Малко е разхвърляно, но ще ме прощаваш, имам си причини...
- ЯСНО... – усмихна се Рен... – Еми не пречи като домакини да влезнем и да сложим малко ред...
Сето вече не можеше да мълчи, по дяволите, кой беше този. И какво е това с настаняването в дома на момичето... Да не би вече да си е намерила друг, толкова бързо ли забрави, какво говореше горе... Как уж викаше „ОБИЧАМ ТЕ”...
Без повече да му мисли, Сето започна да ръкопляска и да слиза по стълбите...
- Браво, браво... Ти от кой цирк си излезнал бе?!
Киара се обърна и срещна студеният поглед на Кайба вперен към нея и Рен...
- Кайба, ако обичаш не говори така на Рен...
- Ти каква си му на този? Защо го защитаваш?! Той сам не може ли?
- Киара, влизай и прави чая, аз ще си кажа няколко думи с милият ни съсед и ще дойда при теб...
- Рен аз... – Младият мъж допря два пръста до устните на момичето и я бутна леко навътре, след това затвори вратата...
- Много умно... – възкликна Сето.
- Смяташ ли. – усмихна се Рен...
- О моля те не ми се хили така, мразя идиоти като теб...
Рен погледна към Сето, по – какво заключи че той е *Censored*.
Сето пък продължи да го гледа с отекчен, но студен поглед...
- Какво да бъде смешнико?
- Ти кажи. Какво искаш от момичето?
- Тук аз задавам въпросите.
- Че къде го пише това?!
- Не се прави на остроумен, кажи сега ти кой си? От къде изкочи, не съм те виждал до този мил момент? За радост де...
- Еми аз съм приятелят на Киара. – отвърна Рен...
- Какъв точно приятел?!
- Ти какъв си мислиш че съм, с момиче като Киара...
При тези думи, Сето се изнерви и без повече да се занимава с новака тръгна надолу... Не искаше да влиза в безмислени спорове, поне не и сега. Въпреки това, той не се признава за победен, просто няма настроение за момента...

Регистрация : 22.03.2009

Рен нямаше какво още да прави отвън и влезна при момичето. Тя се беше усамотила в кухнята, а на масата беше сервирала две чаши чай...
- Еиии какво има?! – попита Рен коленичейки пред нея.
- Нищо, просто той трябваше да се намеси, трябваше да провали всичко... – отвърна момичето. – Винаги така става.
- Ти защо му се връзваш Киара?
- Еми, знам ли...
- Много си се променила, не си момичето което познавах.
- Рен времето се мени, така са и хората...
- Виж този *Censored* не те заслужава... Не знам, какво си му харесала но определено не е за момиче като теб.
- Може и да си прав, но започнах да хлътвам по него.
- Спри се тогава, каза че в началото не сте се понасяли. Продължи и сега с предишното си държание към него, не се давай толкова лесно. Той знае, че си му в кърпа вързана и че го обичаш. Запази си достойнството, спри да му целуваш краката.
- Прав си... – усмихна се Киара. – Ама и аз съм една. Радвам се че си при мен пак. Сега имам нужната подкрепа и се чувствам по сигурна когато съм с теб.
Киара прегърна Рен претискайки го с всяка изминала секунда все повече и повече, направо ще го задуши със страстите си. Младият мъж обаче се чувстваше приятно в обятията й, затова и той не и остана длъжен. За един миг се разкри една красива картина от едно симпатично младо момиче и един супер готин и секси млад мъж, прегърнали се нежно и в този мил момент те се бяха дистанцирали от мислите и проблемите си... Изведнъж Рен се дръпна и се хвана за главата...
- Рен, какво ти има?! Какво стана?!
- Нищо, нищо... Спокойно. – отвърна младият мъж и седна на дивана...
- Рен притесняваш ме. Моля те кажи, къде те боли и какво ти е?! Нека да отидем при лекар ако е сериозно...
Изведнъж младият мъж се усмихна и протегна ръката си към натъженото лице на момичето... Очите и бяха изпълнени с тревога за него, не за някой друг... Това много го израдва, на някой наистина му пукаше за него. Рен погали красивото и лице, после се спря на устните й, който със същата нежност докосваше и галеше. Киара гледаше малко учудено, какво правеше той? Очите му бяха като огледало, в което можеше да се огледаш, а в тях имаше някакъв блестящ и треперещ пламък, който подскачаше... в тези очи се отразяваше само нейният образ...
- Рен, събуди се!
Младият мъж подскочи, и махна бързо ръката си от устните й, слагайки ги отново на главата си...
- Рен, какво става?! Странен си...
- Нищо няма...- пак каза той с типичната за него усмивка...
Винаги усмихнат, мислеше си момичето. Защо никога не е бил тъжен, никога не е ронил сълзи пред нея, никога не й е крещял... Винаги мъж на място, мил и усмихнат, но този поглед с който я гледаше преди малко беше далече по различен от всеки който Киара беше виждала през изминалите години... Измъчен поглед, търсещ внимание и стаст.
- РЕН!
- Какво има?! – отвърна той поглеждайки изведнъж към Киара.
- Ти няма ли с какво да ми се похвалиш. Две години не сме се виждали...
- Нищо съществено, пробих в Шоу Бизнеса и толкова, много участия във филми, разни подобни скучни неща.
- Е чак пък скучни, не ти ли харесва работата ти.
- Харесва ми, но вече ми писна едно и също всеки ден. Исками се да намеря моето разнообразие в живота, нещо което да ми върне живота и усмивката...
- Ти и сега си усмихнат...
- Това е маска Киара.
- Искаш а кажеш, че кагато се смеехме днес, че това е било лъжа... Смисъл не ти е идвало от вътре...
- Напротив, точно с теб съм истински... Всяка усмивка, която видиш ти не е фалшива...
Киара се вгледа в Рен, в този момент той за първи път извади тъжен поглед. От както го познава тя не е виждала такъв, какво ли може да е станало с Рен, за а се промени така. Какво го натъжава? Какво разнообразие търси той? Нима след като стана известен той е самотен и крие в себе си болката, която не може да сподели и да довери на някого...
- Искам аз да съм твоето разнообразие...
- Така ли, как точно?
- Мисля че през цялото време ти си бил самотен, не е имало човек на който да се довериш....., някой близак за теб, някой който обичаш и цениш... позволи ми аз да ти помогна, нека аз бъда твоето разнообразие, твой отдушник да ми споделяш проблемите си да ги решаваме като отбор, да бъдем заедно каквото и да се случва като едно цяло...
- Съгласен. – усмихна се Рен и прегърна момичето претискайки я до себе си...
- Киара!!!
- Кажи?!
- Какво съм аз за теб?! Какво вижаш в мен?!
- В какъв смисъл???
- Еми, само приятел ли виждаш в мен...
- Не глупости ти си повече от приятел за мен, повече от брат, ти си човек за който бих дала живота си.
- Така ли... А нещо друго?
- Какво друго искаш да чуеш? Моля те подскажи, стига с тези догадки.
- Еми през времето, което бяхме разделени, в началото усех голяма липса...
- Аз също... Болеше ме сърцето, не мога да ти кажа колко дни съм плакала, че ме остави сама...
- Не съм те оставял сама, за миг не спирах да мисля за теб... Киара ти събуди в мен нещо по мило и красиво... Ти наистина можеш да си моето разнообразие...
- Какво искаш да кажеш Рен?! – отвърна момичето поглеждайки приятелят си в очите... О пак този кристален поглед, какво означаваше това... Рен мълчеше и нищо повече не казваше, а Киара го гледаше учудено...
- Много прибързано от моя страна. – отвърна Рен изправи се и застана на прозореца...
- Рен не мога да те разбера.
- Ще ме разбереш като му дойде времето, сега нека да се радваме един на друг, каза че ще ме запознаваш с някаква твоя приятелка...
- Е да направо ще те запозная с цялата компания, ще им се обадя да се разберем да отидем на някоя кръчма или дискотека...
- Ок
Киара грабна телефона с един замах и набра Теди. След продължително чакане някой да вдигне проклетият телефон най накрая се чу заблуден глас от слушалката.
- Алоооо
- Теди, какво правиш бе момиче? Знаеш ли колко време ти звъни телефона?
- Еми беше в другата стая пак добре че Юги го чу.
- Ок! Вие какво правите?
- Еми нищо интересно всички сме седнали кротко и мирно и зяпаме мача.
- Искаш ли да те запозная с един човек...?
- Кой? И кога това?
- Днес и ще видиш XD
- Kъде тогава?
- Еми елате с компанията до нас и от тук ще се забием в някоя кръчма или дискотека.
- ХаХ и тая вечер ще се пие... Еми нямаш проблеми до 10 мин сме при вас.
- Оки до тогава...
Киара затвори слушалката остави на масата и въздъхна тежко, после отиде до прозореца където Рен продължаваше да стой и замечтано да наднича отвън в празното пространство... Момичето сложи ръце на рамоту му и после подпря главата си на тях...
- Какво гледаш?
- Нищо просто се замечтах...
- За какво?
- А нищо нищо... – усмихна се младият мъж и небрежно разруши косата на Киара...
- Еиииии – извика леко Киара. – Не прави така, за да не пострадаш.
- Нимааа.
- Какво изпробваш ли ме? Не знаеш с кой си имаш работа мойто момче...
- Оооо знам с една ФАТАЛНА ЖЕНА.
- Знаеш ти. – отвърна Киара и се изплези
- Не показвай това палаво езиче така, не е прилично... – Киара го погледна мръсно и се начумери...
- Какво пък сега ще се сърдим ли???
- Емиии...
- Момиче не си пораснала много същата си си каквато те помня.
- Лошо в това има ли?
- Нем аз те харесвам такава...
След като този спор най накрая завърши с HAPPY END, двамата участници в него си стиснаха ръцете в знак на помирение, минутка след това на вратата се позвъня, а Киара скочи като опарена…
- Ох забравих, че чакаме другите да дойдат ами сега като не се приготвих... – Отвърна момичето отваряйки вратата.... – Ъъъъ, заповядайте...
- Няма ли да ходим някъде? – попита Теди.
- Дам, но само да се оправя, понеже малко се разсеях...
- Момиче ти си си приятно разсеяна откакто те познавам това май никога няма да се промени....
- Е сега съвсем малко... Айде елате да ви запозная с приятелят ми, а после ще ви оставя за малко докато се оправя.
- Ок
Киара заведе приятелите си при Рен, който сe беше подпрял до прозореца и все така съсредоточено зяпаше.
- РЕН!
- Да кажи...- отвърна той и се обърна към тях.
- Запознай се с най добрата ми приятелка Теодора, това е Юги, Теа, Тристан и незаменимият Джоуи Уилър...
- Приятно ми е... – каза Рен и се усмихна.
- Хора това е мой приятел от години, човек на който много държа, и за който бих дала всичко което имам... Цуруга

Регистрация : 22.03.2009

Рен..., може да сте чували за него по телевизията... Той е известен актьор и плейбой... Теа и Теди вие може най вече да сте чували за него...
- Стига толкова Киара, следващият път ако ми трябва реклама теб ще потърся....
- А на мен кой ще ми направи реклама. – отвърна Джоуи.
- Теб пък по каква причина някой трябва да те рекламира. – добави Тристан
- Еми защото аз съм Джоуи Уилър... Един от най – добрите дуелисти участвал съм в много турнири... Този на Индустриал илюжън, Бойният град...
- Да да знаем Джоуи. – отекчено отвърна Теа.
- Не чакай има още...
- Спри се бе пич, спри със саморекламите... Юги трябваше да се хвали така не ти...
- Аз съм помагал на Юи срещу... – Теа сложи ръка на устата на Джоуи и гузно се усмихна.... – Много те бива в рекламите, признавам ти това... Съжалявам много за това г-н Рен.- младият мъж се изсмя на воля, а Теа смутено наведе глава и свали ръката си от устата на Джоуи. Всички гледаха шашнато в него, защо се смееше така...
- Викай ми само Рен, и няма за какво да се извинявате забавни сте...
- Ъъъъ, добре.... Аз мисля, да се оправям изчакайте ме тук 5 мин.
В продължение на няколко минути докато Киара си избираше дрехи, и бързо разреши косата си, Рен и останалите се смееха и забавляваха. Киара чуваше това дори и в стаята, но и беше любопитно на какво ли се смеят така после поклати глава и се усмихна..., сигурно пак Джоуи е изръсил някой бисер...
След като вече беше готова момичето излезна от стаята, и какво да види. Джоуи и Тристан пак се караха Теа и Юги ги успокояваха..., Рен нямаше на представа къде се намира гледайки всичко около себе си а пък Теди седеше на дивана отчаяна и гледаше към вратата да проследи кога ще излезне Киара. В мига в който я видя скочи от дивана и отиде при нея...
- Киара, защо се забави толкова?
- Съжалявам не знаех какво да облеча... Но какво мислиш за това?
Теди огледа приятелката си тя беше в един червен панталон прилепнал към тялото й, и една червена блуза с голямо деколте леко прозарзна на места... За прическа нищо особено беше пуснала косата си и беше сложила няколко шноли..., за грим беше използвала по нежни и светли цветове, нежно розово с малко бял и розово червило с лек блясък...
- Супер си. – усмихна се Теди. – Може ли и на мен да намериш нещо докато тези двамата свършат със спора.
- Разбира се.
Момичетата изчезнаха в стаята за още 20 мин, през това време положението при компанията се беше поуспокоило всички седяха и цареше царско мълчание до мига в който теди и Киара излезнаха. И двете се бяха издокарали доста добре, сякаш щяха да ходят на някакъв бал не на дискотека. Теди беше с къса карирана лилава пола, лилав колан настрани, уникален бонбонено розов поник с не много дълбоко деколте набран в горната част, с лилави ракави точно в тон с полата.А гримът беше много нежно розово преливащо в лилаво, косата спусната и леко топирана.
- Киара защо всички ни гледат така?
- Спокойно...
- Хора готови сме, ще ходим ли някъде...?
- Време беше. – отвърна Джоуи – Колко чакахме само... За къде сте се нагласили така?
- Еми за дискотеката...
- Помислих си, че ще ходите на официална вечеря...
- Нищо подобно.
- Стига безмислени приказки. – отвърна Теа. – Само си губим времето тук не дойдехме, за да се затворим в апартамента нали???
- Ахам...
Без повече да му мислят, всички се запътиха към близката дискотека. Една от най – добрите в квартала, известна с хубавата си музика...
Тази вечер се очакваше да е голям купон, в дискотеката цяла вечер щяха да пускат известни рок парчета, щеше а има супер готини момчета на купона и много танци и пиене...
Вътре беше доста задушевно и претъпкано, много хора бяха решили тази вечер да се отдадът на забавата, но това не би спряло Теди и Киара да се развихрят... От колко време не бяха се наслаждавали някой як купон двете заедно с танци цяла нощ и покрай тях само хубави момчета....
Рен се чустваше леко не на място, не е ходил по дискотеки откакто започна да участва във филми и заряза миналото зад гърба си. Сега не стига че беше в разгара на някава лудница, с хора с които днес се запозна. Много му се струпа този ден, първо Кайба, после малко покрай Киара..., и накрая цялата тази лудница в дома на момичето с нейните приятели, който не бяха лоши но просто още не ги познаваше добре, а за капак и тази дискотека... Кръчма да беше по тихо щеше да е, и малко по спокойно...
Без да му мисли намери първата свободна маса и се настани там поръчвайки си едно уиски... Юги и той предпочете да седне и да си поръча нещо за пиене това с танците не беше неговата страст, макар миналата вечер да се беше отпуснал малко повечко.
Ееееее за Джоуи и Тристан мога да кажа, че бяха във вихъра си. Веднага набелязаха две готини мацки и започнаха да се бутат между тях с леки движения правейки се че умеят да танцуват... Ех тези свалячи няма да се променят, помисли си Киара и дръпна Теди и Теа на дансинга където и трите се разкършиха в ритъма на песента и веднага си намериха фенове в младежите покрай тях... Нормално повечето мъжки индивиди ходят по дискотеките да си намерят някоя мацка за вечерта и да се позабавляват с пиене и танци и накрая с нея... Теди слезе от дансинга благодарение на куп мъже които се избиха да и подадът ръка, момичето отиде до бара поръча си един голям джин със спрайт..., изпи го на екс и след това отиде при DJ поръча си една песен и после пак се разтанцува с едно готино чернокосо момче... Рен и Юги вече пиехе третото уиски и гледаха към момичетата с отчаян поглед... Изминаха 2 часа и момичетата решиха да си дадът една малка почивка, сядайки на масата до Юги и Рен... Теа се сгуши в Юги, а Теди като по нахална беше седнала между двамата беше подпряла главата си на рамоту на Рен и сложила ръка на крака на Юги галейки го с леки движения нагоре и надолу... Киара също не им остана пас, тя също се умилкваше на Рен, разкопчавайки първите две копчета на ризата му и слагайки ръка на тялото му...
Рен и Юги бяха шокирани от случващото се, явно купона им се отразяваше малко в повече....
Няколко минутки след като момичетата бяха седнали пред масата застана стар познат на Теди, разбира се нищо хубаво не говореше появата му.
- Арен! – възкликна момичето и стреснато подскочи от мястото си махайки глава от рамоту на Рен и ръката си от крака на Юги... – Какво искаш?
- Кой е този Тедс?
- Не е твоя работа...
- Напротив сега ще му строша физиономията...
- Еиии пикльо, внимавай какво говориш. Нямаш власт над мен, и не си мисли че съм твоя за да ми говориш така...
- Ти си моето момиче, не го забравяй това Тедс...
- Забранявам ти да споменаваш името ми. – отвърна Теди ставайки от местото си и отправяйки се към изхода на дискотеката. Киара стана и тя не можеше да остави приятелката и да си тръгне така, но си невнимание се сблъска в някакъв гъзар застанал на пътя й... Момичето падна на земята...
- Не гледаш ли къде ходиш ма...?
- Съжалявам. – гузно каза Киара...
Теди се спря, този тон и този глас...Напомняше за още един нещастник. Тя отиде при Киара помогна й да се изправи...
- Кой може да повярва на това съвпадение?
- Я виж ти кой си имаме тук момчета? – отвърна надутият гъзар, който в последствие се оказа Сасаки и милата му банда идиоти...
- Какво те води тук нещастнико???
- Ами и аз не знам, но сега виждам че за всичко си има причина... – усмихна се Сасаки. – От кога копнея да те пипна и да те наредя така хубаво, ти от кога ми играеш по нервичките...
- И какво ще направиш сладурче... – както винаги Теди беше бойно настроена и в този момент в дискотеката настана хаус, музиката спря всички хора ги заобиколиха и крещяха „БОЙ” Това беше нетърпимо вече... Рен и останалите не можеха да седят така безучастно и да гледат отстрани как двете момичета попаднаха в капан между няколко побойници... Двамата с Юги започнаха да си пробиват път между публиката, и какво да видят Теди и Киара вече си имаха двама защитници... Джоуи и Тристан се бяха набутали вътре и изгаряха от нетърпение да разбият няколко физиономии... Еее и Рен си намери компания, Арен застана на пътя му.
- Имаме неуредени сметки с теб господинчо...
- Моля?!
- Не се прави на невинен само... – възкликна Арен. – Ти ми открадна мацката.
- Нищо не съм ти откраднал. Сигурен ли си, че момичето иска да е с теб...
- Тя е моето момиче, и ако не е моя няма да е на никого. – усмихна се младежа. – А и ти ще си изпатиш за това че се занимаваш с нея...

to be continued

За сега само това съм написала...

Регистрация : 31.01.2009

Еее,браво Киара-вършиш прекрасна работа :usmivka: .Поздравления и за фиковете,чудесни са ! Още един път БРАВО coool

Регистрация : 11.02.2009

Тя си знае, какво мисля за нея и за прекрасните и фикове от мнооого мнооого отдавна.... целувка

hahahaha

Регистрация : 22.03.2009

- Вместо да се занимаваш с мен, виж че Tеди има нужда от помощ.
- Тя е оправна не и трябвам аз. – отвърна Арен. – По скоро предпочитам да си свърша работата с теб.
Рен погледна към надутият рокер, хвърли един поглед на крещащата тълпа хора обградили Теди и Киара и изведнъж сякаш полудя... Онзи лудият и бандата му срещу две беззащитни момичета. Младият мъж хвърли един злобен поглед на Арен и рязко го бутна назад, после започна да си пробива път между тълпата. Там виждаше Джоуи и Тристан как се разправят с бандата глупаци, но къде бяха момичетата, какво стана с тях... Те не бяха наоколо... Рен продължи да си пробива път между глудницата хора, и най - накрая откри това което търсеше. Видя как Tеди крещеше на онзи Сасаки, който беше хванал Киара за врата. До колкото познаваше Киара тя от малка е безащитна не може да се пази от опасности като тази, и винаги успява да се изплаши бързо...
Това не се беше променило и сега, но нима той ще остави момичетата в беда....
И през ум не му беше минало...
Рен беше по сериозен от всякога доближи се до Сасаки дръпна рязко Киара от ръцете му, и тя застана зад гърба му.
- Какво си мислиш, че правиш ти?! – нагло отвърна Сасаки.
- Същото мислех да те попитам аз?! Нима ти е забавно да нараняваш две беззащитни момичета.
- Ако бяха толкова беззащитни, колкото твърдиш нямаше да се забъркват с нас.
- А ти какво целиш?
- Еми искам да им покажа кой е шефа... Не е ли логично дръвнико? – добави Сасаки.
- ХаХ, и мислиш, че като ги нараниш ще си повече мъж от сега...
- Идиот, не ме разбра какво ти говоря...
- Напротив, ти си идиота тук, паднал си до такова състояние да посягаш на момичета. Нима няма някой на твоето ниво, с който да си играеш?
- ХаХаХа – злорад смях се чу от страна на Сасаки, той извика бандата си и за миг гледаш цялата глудница обградила Рен и Сасаки... – Като теб ли дръвнико?
Младият мъж се стресна при вида на всичките тези мъже обградили него и двете момичета, ако не заради себе си, то заради тях. Личеше си, че трудно би се справил с нечесната игра на Сасаки и бандата му идиоти, но нямаше избор... Не можеше да зареже Теди и Киара и да побегне като подплашен, а и не е в стила му.
- Теди...
- Да, кажи Рен?
- Вземи със себе си Киара и отидете при другите...
- А няма да стане, аз ще се оправя със Сасаки, това копеле е мое Рен...
- Теди. – извика младият мъж. – Чули какво ти казах, отидете с Киара при Юги и останалите.
- Но.... – възкликна Киара. – Рен, а ти?!
- Аз ще се оправя малката... – отвърна Рен намигайки й... – Хайде вървете...
Двете момичета си пробиха път между глудницата идиоти обградили ги и се измъкнаха, но горкият Рен, какво ли щеше да му се случи сега. Не е чесно... не може един да се изправи срещу толкова много мъже, логично е че няма да успее да ги победи.
- Правим се на герои ли?!
- А ти на страхливец... Квит сме?!
- Не съм срахливец бе мухльо...
- Така ли, е извинявай... Като гледам другарчетата ти как те дундуркат, явно без тях си никой...

- Предизвикваш ме да ти смажа физиономията...
- Еми хайде... Ама сам или с цялата ти дружинка?!
- Първо сам, а после ще те довършим групово, ти няма да излезнеш жив от тук...
- Нека видим как ще стане тази работа...
Сасаки извади един нож от ботуша си и с леки примамливи движения се доближаваше до Рен, който от своя страна щеше дa се бие с голи ръце.
Двама от бандата бутнаха Рен в гръб право в ръцете на Сасаки...
- Падна ми глупако. – добави той и рани лявата ръка на Рен...
- Това ли беше. – отвърна младият мъж усмихвайки се насреща му...
Рен замахна и му измъкна ножа от ръцете...
- А сега без оръжие какво ще правиш?! – каза Рен. Сасаки замахна да го удари, но опита беше неупешен. Той много се ядоса и даде знак на бандата си да го претиснат, иззглежда Рен беше малко по корав от колкото изглеждаше... Двама хванаха Рен за ръцете, а Сасаки замахна и го удари в корема, после го снизиха до земята настискайки главата му...
- Виждам, че бързо се уплаши... – каза Рен
- Ти обаче не се предаваш, просиш си го дръвнико...
Сасаки взе ножа си от земята, а после хвана Рен за косата и надигна леко главата му...
- Мисля, че ми писна от теб...
- И на нас ни писна от теб. - отвърна Джоуи, който успя да си пробие път с Тристан между глудницата на Сасаки, за да помогнат на Рен. Двете момичета, бяха адски уплашени, че ще го наранят и Джоуи и тристан неуспяли да устоят на изкушението да стритат още няколко задника и да помогнат на приятел...
- Вие, какво искате...?
- Еми искаме да изравним нечесната ти игра.
- Така ли?!
- Пусни го и се бий като мъж или продължавай да се държиш като страхливец криейки се зад бандата си идиоти...
Сасаки изритаа Рен назад и се усмихна...
- И сега какво?
- Сега е време да ти сритаме задника... – усмихна се Джоуи.
- Този е мой. – отвърна Рен.
- Както кажеш братле. – добави Тристан. – Значи за нас с Джоуи са бандата...
***************************************************************
През това време Киара и Теди седяха с Теа и Юги на една маса и гледаха тъжно към хората, които бяха обградили приятелите им... Какво ли ставаше там, дали побеждаваха...
Не мина много време и тълпата започна да се разотива, а от там си пробиваха път тримата им приятели...
Теди и Киара скочиха от мястото си и се затичаха да видят как е Рен, не че не им пукаше за Джоуи и Тристан, но да бяха го видяли как ги бранеше само...
Юги и Теа се погрижиха за Тристан и Джоуи...

Регистрация : 11.02.2009

супер, супер искам още! целувка

Регистрация : 22.03.2009

Достатъчно адреналин за една вечер, излезнаха да се позабавляват, да се опознаят Рен и компанията но вместо това се случиха малко непиятни събития...
Компанията се разделиха оклюмали и изморени.
На две групи тръгнаха към домовете си. Теди, Тристан, Теа, Джоуи и Юги тръгнаха към общежитията..., а Киара и Рен леко по леко се придвижваха до дома й...
******************Няколко Минути по – късно******************
Рен беше полегнал на леглото в стаята на Киара и замечтано гледаше в тавана мислейки за случилото се днес. Как успяха да се забъкат в такава каша? Защо се стигна до тук? И как въобще той се забърка във всичко това...?!
- Не можех да оставя Киара да пострада... – тихо каза младият мъж.
Рен пак потъна в размисли...
Кой беше онзи Сасаки? Какво искаше от момичетата? В какво точно са се забъркали Теди и Киара?! Много въпроси без никакъв логичен отговор, само догадки...
Като се замисли той трябваше да поговори с Киара и да разбере как стоят нещата...
- Като споменах Киара, тя къде е въобще?! – Рен стана от леглото и отиде в кухнята...
Момичето ровеше да си намери аптечката, за да превърже раната на Рен...
- Най – накрая я намерих...
- Киара?!
- Рен, какво има?! Нещо боли ли те? Ох аз съм виновна за всичко, което ти се случи... Ако не беше ни защитил нямаше сега да си пострадал...
- Нищо ми няма, само една рана. Обаче кой е този Сасаки???
- Не го познавам добре, знам че Теди се е разправяла с него, за да защити едно момиче...
- Ясно...
- Рен дай да видя раната...
- Нищо ми няма...
Момичето свали блузата на Рен, взе парче памук и го напои с малко вода, а после почисти раната на ръката му...
- Рен хайде ела в стаята да легнеш да си почиваш.
- Добре. – съгласи се той...
Киара и Рен отидоха в стаята... Младият мъж легна върху леглото, а момичето седна леко до него, гледайки тъжно в ръката му и галейки нежно раната му...
- Много съжалявам.
- Спокойно. – отвърна Рен надигайки се и галейки нежно лицето й...
Момичето поддаде на ласките му, и започна да гали нежно тялото му...
Рен осъзнаваше че харесва приятелката си, че предишните чувства за заменени от любов..., но също знаеше че тази нежност от нейна страна в момента е фалшива... Всичко е под дейстивието на стрес и алкохол, но той въпреки това не можеше да устой на изкушението да я целуне..., поне веднъж..., поне сега...
Той погали устните на Киара нежно с пръст, гледаше я с нежен поглед изпълнен с много страст и любов...

После махна пръста си от устните й, обгръщайки с ръце тялото й..., и придърпвайки я в нежен капан, и постепенно впивайки устни в нейните в една изпиваща се целувка.
Желаеше я, определено не е изпитвал толкова силни чувства към никоя друга, дори и към бившата си приятелка, чието име е излишно да се споменава в момента...
Обаче не може да се възползва от Киара, не и в такъв момент... Тя сега не е на себе си, и може би не знае какво прави...
Рен се отдръпна леко и махна ръцете си от нея...
- Какво има?! Нещо не е като хората ли?
- Не нищо няма? Просто не бива да правим това Киара.
- Защо не ме ли харесваш Рен?!
- Не поставяй нещата така.
- А как?! Какво те измъчва, не те разбирам?!
- Виж ти не си на себе си. Определено не знаеш какво искаш, и какво правиш сега!
- Знам какво искам, но не мога да го получа от известно време...
- Какво искаш?! – отвърна Рен.
- Искам нежност и любов, искам да бъда обичана и ценена...
- А защо си мислиш, че аз мога да ти го дам това сега?
- Защото ти никога не си ме предавал, винаги си бил най – добрият... И защото ти имам пълно доверие...
- Киара, Киара още си малка не разбираш... – добави Рен. – Тук не става въпрос за доверие и приятелство... Става дума за чувства, който ти нямаш към мен, а имаш към онзи Кайба...
- Кайба е *Censored*, той не отговаря на чувствата ми...
- И затова търсиш утеха в мен...
- Не не разбираш Рен... Ти ми харесваш, малко преди да заминеш не осъзна ли че те гледам с други очи... Ти си идеалният, и може би не познавам друг като теб. Харесваш ми, и сега имам нужда от теб..., имам нужда от твоята нежност, от целувките ти...
Рен не знаеше как да реагира на думите й, дали наистина това беше Киара, наистина ли мислеше и чувстваше тези неща, които му сподели... Дали няма да съжалява ако направи нещо с нея...

Регистрация : 11.02.2009

уууууууууууууууууууууууу :haha:

Регистрация : 13.03.2009

Very nice...

Регистрация : 22.03.2009

Радвам се че ви харесва.

Регистрация : 31.01.2009

Този фикшън стана доста известен.Направо съм потресен от таланта ти.Имаш много могато въображение, което говори само хубави неща за теб.Убеден съм, че тази творба може да те изведе на 1-во място в някое съзтезание за най-хубав авторски Фен Фикшън :happy:

Регистрация : 31.01.2009

Мхм...момичето имо много голям творчески потенциал goodluck

.Много добри Фикове пише :usmivka: .На мен също много ми харесаха.Успех по-натам

Регистрация : 11.02.2009

Тази и "Предизвикателството" са невероятни.

Регистрация : 17.04.2009

Много ми харесаха фиковете ти.

Регистрация : 22.03.2009

Мерси много

Регистрация : 11.02.2009

Аз умирам да видя продължение на "Предизвикателството"
Това е най-голямото ми желание относно фенфиковете на Киара.

Регистрация : 05.03.2011

Ще има ли продължение

Гост

Колко отдавна съм го чела това, историите ти, Ивче, са страхотни!
Но май не съм чела абсолютно всичко, струва ми се , че и тази вечер няма да си лягам рано. :qkoplezene: