Така това е първият ми фик, така че не се тревожете, знам, че е доста дълъг и сладникъв, но бях в такова настроение! :smqh:
Беше изминал близо месец откакто Юги и Атем се разделиха завинаги пред Портите на Отвъдното в Египет. Въплащението на пълното зло-Зорк , бе победен и Светът бе спасен. Атем , Юги, Теа, Джоуи и Тристан бяха изпълнили това, за което съдбата ги бе предопределила и всеки пое по своя път към дома. Атем намери своето място за вечен покой, а другите се завърнаха в Домино където нищо не се бе променило. Всички си мислеха, че е дошло времето, когато ще продължат живота си нормално и вече никога няма да преживяват приключения, както преди и че Светът вече няма да бъде застрашаван.
Но думата НИКОГА определено не значеше вечно!
Беше късно вечерта и в дома на Соломон Муто , Юги стоеше замислен в стаятя си.
Атем много му липсваше и макар да бе изминал месец от раздялятя им, Юги все още тъгуваше за най- добрият си приятел.Той знаеше, че за Атем бе най-добре да си отиде, но бяха преживели твърде много заедно и Юги дълбоко искаше той да бе останал до него.
- Юги, буден ли си?-почука на вратата г-н Муто.
-Да дядо какво има?-отвърна Юги ,като че ли леко натъжен, но все пак опитващ се да звучи по- бодро.
Г-н Муто отвори вратата на стаята и загрижено попита.
-Юги, защо не спиш? Късно е, а и утре си на училище! Приятелите ти ще дойдат да те вземат рано!
-Не ми се спи!-отговори Юги тихо и с натъжен глас.
Г-н Муто познаваше внука си. Той знаеше, че Юги страдаше за фараона и нищо не можеше да го утеши в този момент, но все пак искаше да направи нещо.Той пристъпи леко до леглото му и приседна до него.
-Чуй ме Юги-обърна се г-н муто към внука си-Знам, че Атем страшно ти липсва.Знам колко държеше на него!Но нищо не може да го върне1 Той сега е на по-хубаво място при семейството и близките си. Пък и смятям, че той не бе искал да страдаш , а да продължиш живота си!
-Да дядо знам, но
...-Юги замълча за момент сякаш не можеше да намери думи , с които да изрази това, което се криеше вътре в душата му.
-Какво НО Юги-прошепна дядо му слушайки го внимателно.
-С Атем бяхме отбор.Преживяхме толкова много заедно. Той винаги беше до мен, когато бях несигурен в уменията си и когато не вярвах в себе си. Той ми вдъхваше кураж и сили да бъда себе си и увереност да намеря нови приятели. Без него нямяше да съм дуелиста , който съм в момента.Партньорството ми с него е най- хубавото, което ми се е случвало.Ще ми се да беше останал завинаги.Пък и освен това
....
- Какво Юги?-попита г-н Муто, като забелязя , че за внука му, фараонът означаваше нещо повече от приятел и партньор.
-Освен това - продължи Юги - колкото и странно да звучи, той ми беше като по-голям брат. Беше част от мен и част от моето семейство.Просто ми се иска да не си беше тръгвал.- рече Юги със сълзи на очи- Много ми липсва!
-Знам Юги-рече г-н Муто прегръщайки внука си , опитвайки се да го утеши- Но той винаги ще е с теб докато живее в сърцето ти!
Юги не каза нищо повече.Той се поуспокои след като поговори с дядо си , но това не премахна болката напално.След като се успокои и заспа, същата нощ, Юги имаше странен сън. Изведнъж той се озова на място което много приличаше на Древен Египет.Беше се озовал на място, което много приличаше дворец,но наоколо нямаше никой!Беше пусто и безлюдно, даже доста зловещо!
- Но ... къде съм?-мислеше си Юги смаян и объркан от случващото се около него.-Какво правя тук и защо?Ехо има ли някой?-извика младият дуелист, но не получи отговор.Юги започваше да се притеснява защото тази гробна тишина не предвещаваше нищо хубаво.- Нищо не разбирам! Какво правя тук и къде изобщо попаднах? Всичко тук ми е толкова познато!
Юги продължаваше да си задава въпроси , на които не можеше да си отговори.Изведнъж зад него се чу познат глас.
- Ето, че се срещнахме отново Юги!
-Този глас.Познавам го от някъде-мислеше си Юги стреснат и в същото време заинтригуван и решен да разнещи тази работа. Кой е там? Излез и се покажи!-
Изведнъж от тъмнината се показа познат силует на мъж, който скоро разкри самоличността си.
-Не може да бъде! Шади! Но какво правиш тук?-попита слисан Юги, който ако преди имаше идея какво точно ставаше, сега наистина нищо не разбираше.
-Дойдох за да те предопредя!-отвърна Шади на Юги с глас, който го обърка още повече!
-Да ме предупредиш? Но за какво?
-Става въпрос за Атем!
-За Атем!? Какво за него? Какво е станало? Моля те кажи ми, че той е добре!-запита Юге през сълзи разтревожен, че нещо лошо се е случило с най-добрият му приятел.
-Успокой се, той е добре! Поне засега!-отвърна Шади като целеше да успокои Юги , а напротив, искаше да наостри вниманието му.
-Как така ЗАСЕГА?-попита момчето разтревожено повече от всякога.
-Слушай внимателно! Нямам много време!-Шади бързаше да обясни всичко на Юги , сякаш времето изтичаше и всичко което ставаше бе въпрос на живот и смърт.
-Кажи ми, какво става!-все по-разтревожен ставаше Юги.
-Зла сянка се е освободила от вечния си затвор в Царството на Сенките и е проникнала в Отвъдния Свят! Тя се храни с енергията на душите отвъд пленявайки ги в пространство намиращо се между нашия и отвъдния свят!
-Но какво общо имаме аз и Атем с това?-попита Юги, който вече разбираше, че нещата не отиваха на добре!Най-малкото, светът може би отново беше в опастност!
-Целта на сянката е да завладее света, но все още е много слаба. Ако успее да се зареди с достатъчно енергия и да се материализира , ще притежава всичко необходимо за да навлезе в света на живите и този път ще се храни с душите и жизнената енергия на хората докато събере достатъчно сила за да застраши цялята земя !
-Но аз все още не разбирам? Каво общо имаме аз и Атем с всичко това?-ужасен от това което Шади му бе казал.
-Атем притежава скрити в себе си сили, с голяма мощ.С част от неговата безгранична енергия ти се запозна при последния си дуел с него!
-Какво?- в главата на Юги започнаха да изплуват спомени от предишните му дуели. Всички те бяха последица от желанието на всичките му противници да получат безграничната енергия на фараона. Но нима тази сила бе наистина толкова голяма?
-Атем е все още в света на мъртвите, и е лесна мишена за сянката, която първо ще потърси него.
-Кажи ми как мога да му помогна! Ще направя всичко! Само ми кажи как да постъпя!-Юги бе готов да стори всичко по силите си за да помогне на най-близкия си приятел.Каквото и да му струваше това!
-Слушай внимателно! Боговете разбират, че докато е в Света на мъртвите Атем няма как да се скрие от сянката. Тя притежава способността да пътува през пространствата и може да бъде на няколко места едновременно.Затова взеха решение, което може би е единствения шанс на света в момента. Атем ще получи втори шанс за живот.
-Какво? Наистина ли? Това означава ли, че ще се върне?-запита Юги със сълзи на очи обнадежден и във същото време разтревожен дали всичко не бе някаква шега.
-Да.Той ще се завърне .Това е единственият начин да го спасим от злото на сянката и в същото време единствения начин да се преборим с нея преди да е придобила достатъчно енергия, която да я направи непобедима!
-Какво искаш да кажеш?-попита Юги
-Чуй ме, Атем е единственият, който може да я спре! Само той притежава силата да я победи! Но самият той не подозира изцяло за енергията, която се таи дълбоко в него!Той трябва да се научи да я контролира, иначе всяка надежда е изгубена!
-Но как ще се научи да я контролира?-Юги започваше да разбира сериозността на всичко това и в същото време не мислеше за нищо друго освен, че скоро отново щеше да види най-добрият си приятел.
-Това ще разбере когато му е времето. Но едно е сигурно, няма да може да се справи сам, не и без приятелите си и твоята помощ!
-Да не се съмнява, че ще я получи! Той беше до мен когато имах нужда! Сега е мой ред да съм до него! Само ми кажи какво да сторя за да му помогна!-уверено заяви Юги, който бе готов на всичко за хората, които обича, а това влючваше и фараона, който за тези 4 години, бе станал част от живота му!