Челси е основан на 14.03.1905г. в кръчмата "Дъ райзинг сън" ("Изгряващото слънце), която и до ден днешен съществува и се намира точно срещу централния вход на стадиона, но под друго име - "Дъ Бутчърс Хуук" ("Ножа на касапина"). Почти веднага след това клубът е включен във Футболната лига. В годините до Втората световна война Челси не осъществява почти нищо запомнящо се. Интересно е, че още тогава си извоюва репутация на отбор, който привлича скъпи играчи. Тогава обаче тимът само забавлява публиката, без да оказва съществено влияние върху английския футбол. Единственият по-сериозен успех е финала за Купата на Футболната Асоциация през 1915г. загубен от Шефилд Юнайтед
През 1952г. начело на тима застава бившия централен нападател на Англия Тед Дрейк. Той започва модернизация на клуба, маха "пенсионерската" емблема, подобрява школата, сменя режима на тренировките, оправя състава и в крайна сметка в сезон 1954-55г. Челси печели първия си сериозен трофей - Висшата лига. През следващата година УЕФА създава Купата на европейските шампиони, но поради разногласия със Футболната Асоциация и Футболната лига, лондончани се оттеглят от турнира преди той дори да е започнал.
Периода от 1970 до 1990г. е най-трудният в историята на клуба. Всичко започва с грандоманската амбиция за превръщането на "Стамфорт бридж" в свръхмодерен стадион. Започват невиждани реконструкции и клубът излиза с милиони на загуба. За да не фалира, биват продадени всички звезди а тимът изпада в долната Втора дивиия. Става още по-зле, крайни привърженици на тима сформират хулигански банди и като чума създават лоша слава на тима в продължение на десет години. Тогава идва Кен Бейтс, който купува Челси за колосалната сума от... 1 паунд. Това се случва след като клубът е заплашен, че ще изгуби материалната си база. На терена нещата също не са розови. Лондончани са заплашени от изпадане в Трета дивизия - успяват обаче да се задържат във втория ешалон. После идва мениджъра Джон Нийл, който вкарва тима обратно в елита през 1984г. След четири години обаче "сините" отново изпадат, но само за един сезон, през 1989г. отново са в Първа дивизия и от тогава до сега са неминуемо сред елита.
След дълги съдебни битки новият собственик Бейтс успява да възстанови пълната материална база на клуба през 1992г. След две години "сините" играят финал за Купата на Футболната Асоциация. Съдбата на тима обаче тръгва рязко нагоре едва през 1996г., когато начело е Рууд Гулит. Под негово ръководство Челси купува играчи от световна класа като Джианфранко Дзола, а година по-късно безапелационно печели и Купата на Футболната асоциация. През 1998г. начело застава Джианлука Виали, който носи Купата на Лигата и втора КНК, с което Челси става предпоследният отбор печелил европейския турнир и единствения тим на острова с два такива трофея. През 2000г., Челси достига четвъртфинал за Шампионската лига, но след победа с 3:1 над Барселона на "Стамфорт бридж", донесена от уникалния Дзола, "сините" са отнесени на "Ноу камп" и отпадат. Виали е уволнен и на негово място идва друг италианец - Клаудио Раниери. Дребничкия специалист не е сред любимците на "сините" фенове, защото за четири години носи едва една купа във витрината на клуба.
2003г. е съдбовна за лондончани. Човекът измъкнал Челси от калта, Кен Бейтс продава клуба на руския милярдер Роман Абрамович срещу 140 млн. паунда, след което губернаторът на Чукотка излива още 100 млн. паунда под формата на привлечени играчи.
През 2004г. Челси вече е воден от нов треньор - младият и амбициозен Жозе Моуриньо, който тъкмо е спечелил Шампионската лига с Порто. Първият сезон на португалеца е феноменален. Той поднася шампионската титла и Купата на лигата като подарък на феновете по случай сто годишнината от съдаването на тима. Отборът дори достига полуфинал за Шампионската лига, а във Висшата лига чупи рекорд след рекорд - най-малко допуснати голове, най-много мачове без гол, най-много победи, най-много събрани точки). Година по-късно успехите се повтарят, а собствените рекорди са изравнени. В последния сезон Челси завършва втори, на шест точки от Манчестър Юнайтед. Лондончани обаче печелят отново Купата на Футболната Асоциация, като на финала побеждават Юнайтед с 1:0 на реконструирания Уембли.
Стадион
От създаването си до момента Челси никога не е сменял "Стамфорд бридж" с друго спортно съоръжение. Официалното откриване на стадиона е на 28 април 1877г., като първите 28 години от съществуването си е използван основно от "Спортен клуб Лондон" за арена на различни атлетически мероприятия, но не и футбол. През 1904г. теренът е закупен от бизнесмена Гус Миърс и брат му Джей Ти Миърс, които имали една единствена цел - да провеждат футболни срещи
Дизайнът на стадиона е проектиран от видния архитект на спортни здания Арчибалд Лейч. Първоначално теренът е предложен на Футболен клуб Фулъм, но офертата е отхвърлена. Тогава собствениците решават да си създадат отбор. И тук е най-уникалния момент в историята на отбора - за разлика от повечето тимове, който първо се сформират и после търсят стадион, при Челси се получава обратното - отборът е съзаден заради спортното съоръжение. Тъй като в квартала вече е имало тим на име Фулъм, основателите решават да използват името на съседния квартал - "Челси", като отхвърлят наименования от рода на ФК Кенсингтън, ФК Стамфорт Бридж или пък ФК Лондон.
Първоначално стадионът е бил с овална форма и една една покрита трибуна. Побирал е внушителните 100 000 души. През 1930г. е реконструиран, а южната трибуна става двуетажна, като една пета от нея е покрита. Въпросната част от стадиона е известна с прякора си "Шед Енд", което в бувкален превод ще рече "бараката" или "заслона". Не е ясно откъде точно произлиза това наименование, но мнозина считат, че то има връзка с покрива на трибуната, който е бил покрит с вълнообразна ламарина използвана по това време в Англия за сайвани и хангари.
Сегашният капацитет на стадиона е 42 055 души. Има планове за неговото уголемяване на 50 000 души, но реализирането им е почти невъзможно, тъй като в съседство на терена са две железопътни линии, застроени площи и главен път. Ако бъдат разширени трибуните ще трябва да се влиза единствено през централния вход, който се намира на Фулъм Роуд. Това обаче е в разрез с всички съвременни изисквания за безопасност и е почти невъзможно да се осъществи. Не случайно в "синия" клуб все по-често се говори за смяна на стадиона.
Трофеи
Шампионски титли:
1954-55г. Първа дивизия
1983-84г. Чемпиъншип
2004-05г. Висша лига
2005-06г. Висша лига
2006-07г. Висша лига
Купи:
1955г. Чарити Шийлд
1965г. Купата на лигата
1970г. Купата на футболната асоциация
1986г. Фул мембърс къп*
1990г. Фул мембърс къп
1997г. Купата на футболната асоциация
1998г. Купата на лигата
2000г. Купата на футболната асоциация
2000г. Къмюнити Шийлд
2005г. Купата на лигата
2005г. Къмюнити Шийлд
2007г. Купата на футболната асоциация
2007г. Купата на лигата
Европейски трофеи:
1971г. Купата на носителите на купи
1998г. Купата на носителите на купи
1998г. Европейската суперкупа
*Фул мембърс къп (Full Members Cup) - турнир създаден след трагедията на стадион "Хейзъл" (1985 - 1992г.). Тогава английските тимове са лишени от правото да участват в европейски турнири и състезанието е създадено за да запълва дупката. В него участват отбори от първите две дивизии, който са пълноправни членове на Футболната лига.
Вратари
1-Петър Чех
23-Карло Кудичини
40-Енрике Иларио
Защитници
26.Джон Тери-капитан
2.Бранислав Иванович
3.Ашли Коул
6.Рикардо Карвалъо
17.Жозе Босинга
19.Пауло Ферейра
33.Алекс
35.Жулиано Белети
Полузащитници
5.Маикъл Есиен
8.Франк Лампард-втори капитан
10.Джо Коул
12.Джон Оби Микел
13.Михаел Балак
15.Флоран Малода
16.Скот Синклер
20.Деко
Нападатели
9.Франко Ди Санто
11.Дидие Дрогба
27.Саломон Калу
39.Никола Анелка
Временен Трениор
Гуус Хидинг
Мнения : 
Регистрация : 
