Ето един от фиковете ми, преди се пишех като Kaiba_FeNka сега съм Kiara_Yuichi :)

-----> 1 епизод

Кайба беше сам в офиса си и неспираше да мисли как така всеки път Юги го бие, въпреки, че той влага повече сила и умение в свойте дуели с него.
Мокуба влиза в офиса.
- Братко, какво има не си излизал от офиса от часове.
- Нищо Мокуба, обмислям стратегия срещу Юги, искам да си върна титлата на най - добър дуелист в света.
- За мен винаги ти ще си най - добрия Сето - Каза момчето.
- Това не е достатъчно, мисля да предизвикам Юги на дуел, но първо искам да измисля печеливша стратегия. Не разбирам как ме бие <_<
- Сето, откакто Юги те би за първи път, ти се промени, сега мислиш само как да му го върнеш...
- Мокуба сега нямам време за празни приказки, така че ако обичаш ме остави сам - Каза той.
- Както желаеш :unsure: - Смирено каза момчето.
Кайба взе тестето си разгледа го.
- Как може да ме бие с тези карти,аз би трябвало да съм непобедим?
Той стана и излезна, запъти се към дома на Юги, твърдо решен да го предизвика на дуел, и този път да си върне титлата, която му принадлежи.
Когато пристигна, той слезна от лимузината и звънна на вратата на Юги.
Момчето отвори вратата и изненадано гледаше Кайба.
- Кайба какво търсиш тук...- Попита любопитно момчето.
- Дойдех, за да те предизвикам на дуел Юги, след като твоето приятелче фараона си замина, време е да ми дадеш реванш. За да си върна титлата на най - добър дуелист. Така, че предизвиквам те на дуел, в който този път аз ще съм победителя. - Каза надменно Кайба.
Приятелите на Юги, бяха любопитни да видят кой е, и затова отидоха и те до вратата.
- Хей Юг какво става, какво прави Кайба тук? - Попита любопитно Джоуи.
- Еми, той иска да се дуелираме.- Каза момчето.
- Е Юги, приемаш ли предизвикателството ми, или те е страх, да не загубиш. Вече приятелчето ти Атем го няма, и сега ти ще се изправиш срещу мен, и ще загубиш.- Каза Кайба.
- Виж кво бе човек, какъв ти е проблема, Юги те е бил не един път. - Каза Джоуи.
- Уилър ти не се мешай, дошъл съм тук, за да говоря с него, а не с псе като теб.
- Ах ти....
- Спри Джоуи. - Каза Юги.
- Да пич не му обръщай внимание. - Каза Тристан.
- Добре Кайба, приемам предизвикателството ти. - Каза Юги.
- Добре тогава, след 30 минути ела в KaibaLand, там ще се проведе нашия дуел. - Каза Кайба и се качи в лимузината си.
След това колата тръгна.
- Хей Юг, не си длъжен да приемаш предизвикателството на Кайба. - Каза Джоуи.
- Напротив Джоуи, така ще докажа на себе си, че и без Атем мога да се справя.
Лимузината на Кайба спря пред KaibaLand, където след около 20 мин. ще дойде Юги.
- Този път ще победя, трябва да победя. - Окоражаваше се Кайба
Мокуба се приближава към него...
- Сето, къде беше - Попита момчето.
- Отидох да предизвикам Юги на дуел, и той прие. След известно време ще дойде, така, че искам да се подготвя. - Каза Кайба...
- Сето да приготвя ли мястото за вашия дуел. - Попита Мокуба.
- Да, през това време аз ще отида да подсигуря, че колодата ми е достатъчно разрушителна, за да смажа Юги като аматьора, какъвто всъщност е, защото не той трябва да е краля на игрите, а аз, който имам по висши умения и сила. Сега без приятелчето си фараона до себе си да му помага Юги ще загуби. ХаХаХаХаХа
През това време в дома на Соломон Муто, Юги се приготвяше, за едно от най - големите си изпитания в живота си. Дойде деня, в който той трябва да докаже на себе си и на останалите, че може да се справи сам, а не само с помоща на фараона. Точно това го притесняваше най - много.
- Хей Юг сигурен ли си в това, защо прие, не е нужно да доказваш нищо на " г-н Много Важен" Ние знаем какъв си, а Кайба това и целеше да приемеш, не му се връзвай. - Каза Джоуи

-----> 2 епизод

- Твърдо съм решил, да докажа на Кайба, че не завися от фараона. - Каза Юги. Атем беше мой много добър приятел, имах го за част от семейството си. От него научих много неща, и днес не се страхувам да покажа на Кайба какъв всъщност съм вече. Близостта ми със Атем ме направи по - силен и по - уверен от всякога, а Кайба не осъзнава много неща. Той е заблуден, иска само власт и слава, обръща глъб на най- ценното на приятелството, не веднъж му подадохме ръка, но той явно не осъзнава, какво губи, като се държи като пълен *Censored*.
- Точно така Юг, и да знаеш ние винаги ще сме с теб и ще те подкрепяме, каквото и да стане. - Каза Джоуи прегръщайки малкия си приятел. - Отиди там и покажи на разглезеното богаташче кой е шефа, със или без Атем ти можеш да победиш Кайба.
- Да, Джоуи е напълно прав Юги, ако позволиш и ние ще те придружим до KaibaLand, и ще ти стискаме палци. - Каза Теа. - Приятелството ни, което ни свързва, ще бъде с теб по време на дуела и ще ти помага да докажеш на Кайба за пореден път, че греши...
- Разбира се, че може да доидете с мен Теа ^^ - Каза Юги. - Но ще ви помоля да ме чакате направо там, имам нужда за малкото ми останало време да приготвя колодата си за срещата си с Кайба, защото той все пак не е никак слаб играч и битката ми с него няма да е никак лесна, също така искам да остана сам за 5 - 10 мин.
- Добре, но ако има нещо кажи, знаеш.....
- Знам, знам ^^. - Каза Юги. - Добре тогава ще се видим в KaibaLand.
- Мда, до след 20 мин Юг. - Каза Джоуи.
Джоуи, Тристан и Теа се отдалечиха от дома на Юги. През това време той отиде в стаята извади една златиста кутия с онзи стар познат символ на око, който преди свързваше него и фараона. Отвори кутията и погледна в нея, там беше цялото му минало, картите му за дуелите с чудовища, и именно това, което най - много му напомня за Атем.
- Колко много ми липсваш. - Каза Юги тихо.- Къде отиде силата, която каза, че си ми дал, къде отиде куража ми, как да победя Кайба, та той е напълно прав, ти беше този, който не веднъж го е побеждавал не аз. Защо трябваше да си отидеш, защо не остана с мен, имам нужда от теб, от съветите ти.
Юги продължаваше да се взира в кутията и картите вътре, най - отгоре беше тъмният магьосник, любимата му карта, също така любима и на фараона. Толкова много неща ги свързваха, Атем беше най - довереният му човек през последните няколко години, Юги беше привикнал към присъствието му, и сега осещаше някаква празнина в него.
Той взе картите от кутията и започна да ги разглежда една по - една, от очитe му се стичаха сълзи, също така в главата му се въртяха куп спомени за приключенията му с фараона. Малкото момче не издържа остави картите на масата и продължи да плаче.
- Чувствам се толкова празен, също така и слаб, не знам дали ще мога да се изправя срещу Кайба, и да победя.
В продължение на 5 - 10 мин. нещата в дома на Соломон Муто не се променяха. Юги се беше по успокойл, но въпреки това продължаваше да се чувства по същият начин, както преди минути.
Силно сияние обърна вниманието му, и той погледна към картите си. Цялото му тесте сияеше, след секунди от тях изкочиха холограми на чудовища.
Юги се изправи и се вгледа в чудовищата, на преден план се виждаха Тъмният Магьосник и Тъмната Магьосничка, на заден план бяха Корибо, Гъзелата, Рицаря елф, Призованият череп, това обаче не беше всичко зад тях имаше още по - силна светлина, но нищо не можеше да се разбере от нея, имаше някакъв скрит образ зад това сияние.
Юги потърка очите си, всичко това му се струваше невъзможно, дали сънуваше или това беше едно от поредните чудеса случвали му се досега.

-----> 3 епизод

Да определено това се случваше, не си въобразява, всичко беше истина, но въпросите, които се въртяха в главата на малкото момче са.
“Защо се случва всичко това?!?” и “ Кай е този, който беше скрит в тази светлина?!?”
Момчето продължаваше да стой вцепенено и да гледа любимите си карти пред него, заедно. Юги застана пред тъмният магьосник, вгледа се в очите на любимото си чудовище.
- Но, защо?!? – Каза тихо момчето. – Какво става тук?!?
Толкова много въпроси, без никакъв отговор. Ето, че най – накрая имаше някакво раздвижване от образа осветен от непрогледната светлина. След мъничко се чу и познат глас. Юги се разтрепери.
- Здравей Юги, позна ли ме?!?
Момчето обаче мълчеше и продължаваше да се взира в образа, който се приближаваше близо до него, след секунди и светлината започна да изчезва малко по - малко. Това още повече притесни Юги, този образ беше на човек, но не можеше все още да се различи кой е той.
Гласът му беше твърде познат, и Юги знаеше на кой е, но го беше страх да не си въобразява, затова искаше да потвърди версията си. Той съвсем забрави, че след 5 мин. Започваше дуелът му с Кайба, а той още беше вкъщи. Приятелите му вече го чакаха пред KaibaLand.
- Защо го няма все още?!? – каза Джоуи, оглеждайки се напред за приятелят си.
- Спокойно бе Джоуи, все още има време. – Каза Тристан. – Нервен си сякаш ти ще се дуелираш с Кайба ^^
- Много смешно. – Каза Джоуи.
- Тристан е прав Джоуи, няма причина да си притесняваш. – Каза Теа. – Все още има време, пък и да закъсне малко не е края на света, Кайба ще изчака.
В същото време в дома на Соломон Муто, нещата седяха все така, без кой знае каква промяна, момчето се чудеше, какво точно да каже или да пита.
- Кой си ти?!?
- Не се ли сети Юги?!?
- Гласът ти ми е страшно познат. Защо не се покажеш, а продължаваш да се криеш зад тази светлина.
- Не се крия ^^
- Тогава?!?- Каза Юги. – Покажи се.
След тези думи на Юги, светлината се стопи и изчезна просто така. Момчето се вторачи в образа на младото момче пред него, което напомняше на самият него, само с няколко години по възрастен, това беше Атем, второто аз на Юги и негов най – добър приятел, станал част от живота му.
Юги продължи да гледа с широко отворени очи, две сълзи се стекоха от очите му.
Как бе възможно, но нали той си замина за винаги, а сега стоеше пред него, като първо го подложи на изпитание.
- Не мога да повярвам.- Каза Юги прегръщайки Атем. – Но, как?!? На истина ли се случва това?!?
- Разбира се Юги, нали ти казах, че винаги част от мен ще бъде с теб. – Каза фараона.- Приятелството, което ни свързва винаги ще бъде с нас.
- Да, но как….
Момчето продължаваше да се чуди, как Атем се озова в стаята му точно когато той имаше нужда от неговата смелост и присъствието му, как така като той вече се беше върнал там където му е мястото, и се очакваше никога повече да не се видят.
Сълзи от радост се стичаха от лицето на момчето, той очакваше Атем да отговори на всичките му въпроси.
- Юги, дойдех при теб, защото усетих, че имаш нужда от мен, това което виждаш пред теб не съм аз напълно.
- Но как така?!? – Момчето се дръпна и гледаше фараона с насълзени очи. – Не ме оставяй, аз имам нужда от теб.
- Не мога Юги, знаеш как стоят нещата. Мястото не ми е тук, дойдех за малко, пък и ти имаш дуел за печелене.
Очите на малкият Юги се разшириха, той съвсем беше забравил, че трябва да ходи в KaibaLand, пък и Атем от къде знаеше, че му предстои дуел.
- Съвсем забравих за дуела ми с Кайба, но ти откъде знаеш?!?
- Знам всичко Юги, дългата връзка, която ни свързваше заедно ми позволява да разбирам всичко, което става с теб. – Каза Атем – Точно това е причината да те посетя, пък било то и за малко.
- Аз не мога…
- Какво не можеш, Юги спомни си как победи мен, как ми помогна да се върна в Древният Египет, там където ми е мястото. – Каза фараона. – Силата ти се крие дълбоко в теб самият, нямаш нужда от мен, за да победиш Кайба.
- Но ако той ме победи, това ще означава, че не мога да правя нищо без теб, както каза Кайба.
- Не му вярвай, дори и Кайба да победи, това не означава, че си слаб. Юги победата в дуел с чудовища не е всичко, това се опитвах да обесня на Кайба не веднъж, но той е прекалено твърдоглав, за да го разбере. – Каза Атем прегръщайки Юги. – Отиди там дай всичко от себе си, пък да става каквото е писано. Силата на един човек не се крие в това дали ще победи в дуел, а в това как ще приеме загубата. Запомни това и няма да загубиш, каквото и да стане днес там.
С тези свой думи Атем започна да избледнява.
- Не си отивай, моля те. – Юги протягаше ръцете си напред, коленичейки, а от очите му се стичаха сълзи. – Имам нужда от подкрепата ти, от присъствието ти.
- Аз винаги ще съм до теб в сърцето и душата ти, не забравяй това. – Каза гласът на Атем. – А сега върви и покажи на Кайба, колко си силен всъщност.

----> 4 епизод

Ето, че Атем изчезна отново, и кой знае може би завинаги, със него започнаха да изчезват и холограмите на чудовищата. След минути стаята беше празна, тестето на Юги беше на масата и нито следа от случилото се преди малко. Сякаш всичко беше сън, появата на Атем и самите чудовища около него.
Това обаче остави трайни следи в Юги, сън или не, Атем на истина щеше да го посъветва същото. Юги беше длъжен да докаже на себе си и на Кайба, колко силен може да бъде независимо дали фараона е с него или не.
Той още осещаше тази липса в сърцето си, защото много дълго време с фараона бяха едно цяло и тази внезапна раздяла, му беше дошла в повече. Загубата на добър приятел, която Джоуи, Теа, Тристан и Юги трябваше да претърпят беше тежка.
Без да се бави повече Юги взе тестето и дуелният си диск, и на бързо излезна от вкъщи и се насочи към KaibaLand, където вече всички бяха много изнервени заради липсата на малкият Юги.
- Не, не мога да чакам повече. – Каза Джоуи.- Още сега отивам в дома на Юги да разбера, какво става.
Този път и Теа и Тристан бяха притиснени, за Юги, но какво става с Кайба.
Разбира се и Кайба обикаляше нервно на горе на долу, накрая нервите му не издържаха и излезна отвън да види какво става, защо малкият Юги го няма.
Какво да види, там бяха великолепната тройка.
- Какво по дяволите правите вие тук, и къде Юги. Страх ли го е?!? – Каза с висок тон Кайба, нервите му бяха към предела си.
- Юги не го е страх от нищо Кайба.- Каза Джоуи. – Най- малко се страхува от *Censored* като теб.
- О така ли Уилър, тогава, защо все още го няма?!? – Каза с надменен тон Кайба.
- Ще дойде. – Каза Теа.- Не се съмнявай в това.
- Аз отивам да го потърся. – Каза Джоуи
- Дори и вие не знаете къде се Юги сега. – Каза с насмешка Сето. – Сигурно сега трепери от страх, и затова не иска да се дуелира с мен. Изглежда, че всичко, което му казах е било вярно, и той е осъзнал това, поради тази причина не иска да се дуелира сега с мен.
- Въобразяваш си Кайба. – Изведнъж зад Кайба се чу гласът на малкият Юги. – Не ме е страх от теб.
- Юги, къде беше до сега, притеснихме се за теб. – Каза Джоуи
- Загубих представа за времето. – Гузно се усмихна Юги.- Ето, че сега съм тук, и съм готов да се дуелирам с теб Кайба.
- Добре тогава, приготви се да загубиш.
- Ще видим Кайба.
- Последвай ме, до мястото на нашият дуел.
Кайба тръгна напред, а след нео вървяха Юги и приятелите му.
Ето, че стигнаха. Голяма и просторна зала със силни светлини и обградени от холограми на различни чудовища.
- Харесва ли ти публиката ни Юги?!? – С насмешка каза Кайба.
Юги огледа залата, всичко изглеждаше толкова истинско. Холограмите бяха толкова реални, колкото тези, който той видя днес, въпреки, че все още се чудеше дали всичко това не беше сън. Вярно, че той много искаше да види Атем, но това изглеждаше някак невъзможно. Фараона беше много далеч, и надали нещо можеше да го върне при тях.
Въпреки това, тази среща помогна на Юги да възвърне част от силата, и доверието в себе си.
- Защо се умълча така Юги?!? – Каза Кайба. - Да не би публиката ни да те притеснява?!?
- Ни най – малко Кайба. – Усмихна се момчето. – Не се притеснявам от холограми на чудовища, ако целта ти е била да ме накараш да се чуствам зле в тяхната компания, си сгрешил. Нищо няма да ми попречи да ти покажа, че с това си предизвикателство ти за пореден път направи грешка.
- Нима. – Каза Сето с усмивка на лицето. – Нямам търпение да го видя тогава.
- Давай Юг, покажи на баровеца, кой е шефа тук.
- Стига празни приказки. – Каза Кайба. – Ще се дуелираме ли или не.
- Да разбира, ще се дуелираме Кайба.

----->5 епизод

И двамата изтеглиха първите си пет карти, и ето, че дуелът започна.
- Поредният дуел на Юги срещу Кайба. – Каза Теа. – Не им ли писна да се придизвикват и да са опоненти във всичко.
- Кайба, никога няма да се примири с това, че Юги е по – добър от него. – Каза Джоуи. – Но нашият Юги ще покаже на разглезеното богаташче, за пореден път, че не може да победи “Краля на Игрите”.
- Прав си Джоуи. – Съгласи се Тристан. -
- Хайде Юги ние сме с теб….
Момчето погледна към приятелите си и мило се усмихна.
- Аз ще започна пръв. – Каза Кайба и изтегли шестата си карта, след това се появи хитра усмивка на лицето му. – Хах, сега ще ти покажа, колко слаб си всъщност Юги.
- Да видим, какво можеш Кайба. – Каза момчето. – Хайде играй.
- Призовавам моят свиреп “Нападател с брадва” (Vorse Rаider) 1900/1200 и обръщам една карта с лице надолу. - Каза Кайба. – Ти си на ход Юги, приготви се да паднеш от мен и да прехвърлиш титлата си на човека, който най – много я заслужава от теб самият.
Юги изгледа изпитателно Сето, сякаш се опитваше да проучи тактиката му, и да си представи другите му ходове. От многобройните им дуели момчето беше научило много за Кайба, за тестето му, и за начина му на дуелиране. Също така многобройните срещи на момчето със Сето му помогнаха да подобри начина си на дуелиране, да се биеш с бивш световен шампион не беше никак лесно, беше си цяло изпитание. Много неща мотивираха Юги да се дуелира днес с Кайба и едно от тях беше да провери дали е способен да го победи без помощта на фараона. Това щеше да му вдъхне смелост и вяра в него самият, такава, каквато, от както Атем го напусна, липсва.
- Добре Кайба. – Юги изтегли шестата си карта погледна към картата и се усмихна. Ето, че за пореден път душата на картите не го напуска, помисли си момчето. – Изграя полимеризиращата карта, за да обединя моя Berfomet и Gazelle The King Of Mystical Beasts. Сега приветствай моя непобедим звяр Chimera The Flying Mystical Beast 2100/1800.
- Хах, това чудовище ти е безполезно този ход, така, че май пак съм аз. – Каза Кайба с усмивка.
- Кой ти е казал, че ми е безполезно.- Каза Юги и взе друга карта от ръката си. – Активирам Fast Attack (Бърза атака). Знаеш, какво означава това, кажи сбогом на Нападателят си Кайба.
- Няма да стане Юги. – Каза Сето. – Активирам, моят капан Negate Attack, така, че нямаш късмет.
Всички се бяха съсредоточили и гледаха дуела, нещо обаче отклони погледа на Джоуи. Той впери поглед в холограмите на дуелни чудовища обградили Юги и Кайба.
- Тези чудовища не ми харесват, гледат малко злобно. – Каза Джоуи.
- Стига Джоуи, това са просто холограми. – Каза Теа.
- Въобразяваш си както винаги. – Потхвърли Тристан с усмивка.
- Сериозно ви говоря, преди малко, холограмата на Jinzo се раздвижи, а погледнете останалите, не гледат ли злобно.
- Джоуи, май този дуел не ти действа добре.- Каза Теа. – Започваш да си въобразяваш неща, които не се случват.
- Добре тогава. – Нацупи се Джоуи. – Да не кажете после, че не съм ви предупредил.
Дуелът продължаваше, беше ход на Кайба.
- Активирам магическата си карта Dark Pendant, тя ще увеличи атакуващата мощ на моят Нападател с още 500 точки, разбира се те са ми достатъчно, за да разкарам твоята Chimera The Flying Mystical от полето, и да я пратя в гробището, където и е мястото.
- Не!!!
**Vorse Raider 2400/1200**
- Vorse Raider атакувай чудовището на Юги!!!
**Кайба 4000LP Vs Юги 3700LP**
- Аз съм наход. – Каза Юги и извади една карта от тестето си, сега в ръката си имаше три карти и с тях трябваше да измисли нещо, за да попречи на Кайба да го атакува следвaщият ход. За лош късмет в ръката му нямаше чудовище, което да може да призове директно на полето.
- Какво се замисли толкова Юги, няма ли да изграеш хода си!!!
- За къде толкова бързаш Кайба?!? – Попита Юги
- Не е ли логично?!? Бързам да завърша този дуел, и да сложа край на царството ти. – Каза Сето. – Пък и не мисля цял ден да кисна тук, и да търпя, както теб, така и лудите ти приятели.
- Добре, активирам Dark Magic Curtain (Магическата завеса), тази карта ми позволява да призова могъщ магьосник от моето тесте без да жертвам, каквито и да било чудовища. – Каза Юги и сложи тъмният магьосник на полето. – За целта обаче, и дарявам половината си точки живот, а в замяна изкарвам моя Dark Magicion на полето. Сега АТАКА!!!
- Сега, обаче губиш още 500 точки живот от ефекта на моята магическа карта Dark Pendant.- Каза Кайба.- Сега е мой ред.
**Кайба 3900LP Vs Юги 1350LP**
Сето изтегли карта от тестето си, не беше тази, която очакваше, но за момента му вършеше добра работа срещу Магьосника на Юги.
- Пизовавам моя Slate Warrior 1900/400, след това ще активирам магическата карта Axe Of Despair, която ще увеличи атакуващата мощ на моето чудовище с още 1000 точки, предостатъчно, за да се сбогуваш с любимата си карта Юги, също и с надеждата си за победа днес.
**Slate Warrior 2900/400**
- Трябва да имам доверие на картите, като Атем, знам, че сърцето на картите няма да ме предаде. – Мислеше си момчето.
- Хайде Slate Warrior, унищожи Dark Magician.
- О, не Юги загуби поредните 400 точки живот, а Кайба още има 3900. – Каза Теа
- Юги се е измъквал и от по лоши моменти. – Каза Джоуи. – Хайде Юг, не се предавай покажи на Кайба, че е нищо в сравнение с теб. Ние сме с теб приятел.
- Спокойно Джоуи, няма да се предам. – Каза Юги и намигна на приятелите си. – Дуелът още не е свършил ^^
- Надявам се Юги да има определена стратегия, защото няма никакво чудовище на полето, а Кайба има, и то не е никак слабо. – Каза Тристан. – Една атака и с Юги е свършено.
- Каква подкрепа само Тристан!!! – Каза Джоуи.
- Какво искаш от мен Джоуи, гледам реалистично на нещата, Юги е на път да загуби дуела. Ако не измисли нещо този ход ще му е последен. – Продължи да отбелязва Тристан.
- Достатъчно!!! – Каза Джоуи. – Аз знам, че Юги може да победи Кайба, и ще видиш, че ще го направи.
Всички се бяха разгорещили покрай дуела, който се водеше в момента, че дори забравиха, какво каза Джоуи за холограмите, но и той беше забравил. Напрежението се отразяваше и на Юги.
- Ако сега не изтегля правилната карта, дуелът ще приключи с победа за Кайба. - Мислеше си момчето. - Хайде сърце на картите води ме!!!
- Какво чакаш още Юги, тегли карта и играй по дяволите, писна ми да чакам. - Каза Кайба.
- Добре, разбрах това. – Каза Юги и изтегли картата си.

-----> 6 епизод

Дуелът вървеше с голяма преднина за Кайба.
Резултата до сега беше 3900LP за Сето Кайба и 950LP за Юги Муто.
Сега беше хода на Юги и всички очакваха да видят, какво ще направи той, защото този ход можеше да е решаващ за дуела.
- Първо играя магическата карта Гърне на алчността после. – Каза Юги, поглеждайки новите си две карти. После призовавам Beta The Magnet Warrior 1700/1600 в режим атака.
- Юги полудя ли!!! Защо изкарва по – слабо чудовище в атака?!? – Каза Тристан.
- Тристан в твойта малка главичка, няма и капка стратегия. – Каза Джоуи. - Сигурно е намислил нещо!!!
- Това ли е всичко Юги, толкова бързо ли ще се предадеш. – Саркастично подметна Кайба.
- Ти дори не дочака да чуеш края на хода ми. – Усмихна се Юги. – Някой да е казвал, че сe предавам. Играя магическата карта Riryoku, тази карта ми позволява да си добавя половината точки на атака от твоето чудовище на моето. Това означава, че моят магнитен войн Бета получава още допълнителни 1450 точки към атаката си.
** Slate Warrior 1450/400 Vs Beta The Magnet Warrior 3150/1600**
- Сега Бета, атакувай чудовището на Кайба.
**Кайба 2200LP Vs Юги 950LP**
- Все още нищо не е свършило Юги, не бързай да се радваш. – Каза Кайба – Мой ход.
Някакво земетресение разтресе всички, след това Мокуба се появи в залата, където в момента всички бяха шокирани и се оглеждаха. Ненадейното идване на Мокуба показа, че това не е случайно.
- Какво става тук Мокуба?!? – Попита Кайба
- Системите отказват да функционират, нещо проникна в системата ни. – Каза Мокуба запъхтях от тичането до тук.
- Какво??!??!?- Успя да реагира Кайба.
Очите на Джоуи се разшириха, ето, че той отново видя някакво раздвижване в холограмите.
- Юги внимавай!!! Холограмите на чудовища, които са около вас се раздвижиха.
- Какви ги говориш Уилър……..?!?
- Бета АТАКА!!!
- Какво по дяволите правиш Юги?!?
Този път не остана скрито за никой, всички холограми се раздвижихаи тръгнаха да ги нападат. Този път обаче Кайба успя да реагира бързо.
- Blue Eyes White Dragon АТАКА с бяла светкавица!!!
- Няма да седя безучастно и просто да гледам. – Каза Джоуи и застана до Юги и Кайба. – Хайде Red Eyes Black Dragon атакувай.
- Да, точно така момчета. – Каза Теа.
След унищожаването на чудовищата напрежението започна да утихва и ето, че точно тогава се чу някакъв злорад смях.
- Какво, Кой ….?!?
- Покажи се, който и да си!!! – Каза Кайба. – Как се осмеляваш да влизаш тук без моето разрешение. Разкрий самоличността си….
- Както поискаш!!! – Каза гласа
Пред тях от нищото се появи фигура на млад мъж, с къса светло кестенява коса, жълтеникаво зелени очи с татойровка на рамото, беше облечен странни дрехи и да не забравяме на ръката си носеше някаква гривна със странни символи изписани на нея.
- Кой си ти по дяволите?!? И какво правиш тук?!? – Попита Кайба
- Най лошият ти кошмар Сето Кайба!!!
- Веднага се представи… Иначе….
- Хаха, иначе, какво ще ми направите?!? Както и да е… Моeто име е Онурис, запомни името на кошмара си Сето Кайба, също и ти малък Юги.
- Какво искаш от нас?!? – Попита Юги
- Каквото повечето хора срещали се с теб, фараона и Кайба!!! – Каза Онурис. – Искам целият свят да бъде в краката ми, също така да унищожа вас тримата. Поправка вас двамата, с фараона вече се свърши…. ХаХаХаХаХа
- Какво?!? – Очите на момчето се разшириха.- Какво е станало с фараона….
Очите на Юги и на приятелите му се разшириха, малкото момче падна на колене и вдигна погледа си нагоре, където стоеше непознатият и се смееше истерично. Това, което той каза, че е унищожил фараона му дойде като гръм от ясно небе. Можеше ли всичко това да е истина, или беше измислено от този *Censored*, само и само да го нарани. Обаче по всичко си личеше, че се справя чудесно, въпреки, че Юги не беше сигурен във версията му, не беше обеден, че фараона е жив.
- Спокойно Юги, той не може да стигне до Атем. – Каза Джоуи.
- И как точно пък прецени, че не мога да стигна до него?!? Аз мога всичко, имам силата да постигна, това,което си пожелая….. – Каза Онурис. – Атем беше първата ми цел, имахме недовършени сметки с бившият египетски фараон Very Happy, но вече не е между живите….. Това прави нещата по – лесни, вас лесно ще разкарам от пътя си…
- Какво ти е сторил фараона Онурис?!? – Попита малкият Юги вдигайки изправяйки се на крака. Много неща… Отне ми всичко… Затвори ме да прекарам остатъка от живота си в една тъмница. – Каза Онурис. – Сега обаче, когато се върнах между живите, никой нищо не може да ми направи.
- Чакай малко…. Time Out!!! – казваш, че си бил мъртъв, така ли да разбирам?!? – Попита Джоуи.
- Да, какъв ти е проблема. – Усмихна се странника. – Да не би да те е страх Джоуи Уилър.
- Неее… Няма такова нещо..
- Както и да е… За сега това беше от мен. – Каза Онурис. – Скоро ще се видим, и тогава обещавам да се задържа по дълго Very HappyVery HappyVery Happy
Той започна да изчезва, а след него се появяваше непрогледен дим….
- Чакай!!! Не си отивай….- Каза Юги тръгвайки към дима. – Какво е станало с фараона, той наистина ли е мъртъв…..?!?
- Чакай Юги!!! – Настигна го Джоуи и го дръпна. – Ела да се махаме от тук… Не му вярвай на този…


_________________

-----> 7 епизод

Юги погледна приятелят си, колкото и да не му беше приятно, Джоуи беше прав…
Всички напуснаха KaibaLand и застанаха отпред пред сградата, под всички имам предвид дори и хората, които бяха дошли да се позабавляват там…
- За пореден път някой психар ще се опита да съсипе живота и компанията ми… - Каза Кайба. – На всичкото отгоре прекъсна дуела ми точно, когато щях да победя Юги веднъж и завинаги….
- Въобразявай си богаташче. – Каза Джоуи усмихвайки му се насреща. – Юги щеше да ти срита задника, и отново щеше да си останеш загубеняк, какъвто всъщност си…
- Джоуи прекаляваш… - Тихо каза Теа, бутайки го по рамото.
Както винаги след всяка среща на Юги и Кайба, започваха спорове…. Този път обаче на Юги не му беше до това, в момента в главата му се въртяха куп мисли.. Продължаваше да разсъждава върху думите на онзи Онурис. Можеше ли вярно да се е отървал от фараона, както твърдеше?!? Защо беше толкова озлобен срещу Атем?!? И най вече Какво общо имаха той и Кайба, защо имаше зъб и на тях?!? Тези въпроси измъчваха главата на Юги, а и спора, който се развиваше покрай него му пречеше да разсъждава върху всичко станало в залата на KaibaLand…Никой не забелязваше, в какво състояние беше Юги в момента, защото точно сега между Кайба и Джоуи имаше доста пушек, който постепенно можеше да пламне и да се превърне в огън… Теа и Тристан държаха приятелят си, който се опитваше да налита на бой на Кайба… Тези двамата не могат явно да се търпят, и това не се променяше, напротив с всеки изминал ден, злобата им един към друг нарастваше все повече и повече… Юги не можеше да издържа вече тук, беше му писнало да гледа как Кайба и Джоуи се карат, при всяка своя среща, а и момента не беше подходящ за това…
Момчето се обърна и тръгна без дори да го интересува, къде отива, в момента той сякаш не беше тук. Искаше му се да остане сам поне за малко, обаче гласа на приятелите му го върна обратно на земята…
- Югииии!!!
Юги се обърна и погледна към тях, очите му бяха толкова празни, сякаш той въобще не осъзнаваше къде е, и какво става тук…
- Юг къде отиваш бе приятел. – Каза Джоуи отскубвайки се от лапите на Теа и Тристан и настигайки приятеля си. – Още ли мислиш, за това, което каза онзи психопат Онурис?!?
Никакъв отговор… Това обаче изнервяше Джоуи, не му беше приятно да гледа приятелят си толкова отчаян, но пък и не беше края на света, за да си придава толкова голяма важност и да вярва на всяка дума, която му кажат.. Джоуи хвана Юги за блузата и леко го надигна, обаче пак никаква реакция…
- Джоуи, какво си въобразяваш, че правиш. – Каза Теа.
Джоуи веднага се осъзна и пусна Юги, какво по дяволите си въобразяваше, за да се държи така с един от най – добрите си приятели… Та нали Юги бе този, който е бил до него и му е помагал не веднъж, сега момчето беше в труден момент и вместо да му влезе в положение, се държеше като идиот… Кайба обаче не можеше да седи и да ги гледа, затова им обърна гръб и тръгна към KaibaCorp искаше да провери в системата, за този тъй наречен Онурис и да разбере, откъде е изникнал, и какво иска от него…
- Мокуба, хайде тръгвай… - Каза Сето, без да чака отговор от брат си.
Мокуба от своя страна покорно послуша Кайба и тръгна след него покорно…
Ето, че и тълпата се разотиде, там останаха само Юги, Джоуи, Тристан и Теа.
- Юги, не се притеснявай, ще се опитаме да разберем, какво иска този от вас…. – Каза Теа. – Ще говорим с Ишизо и Мерик, те може и да знаят нещо за този Онурис. Нали той каза, че е бил в миналото. Би трябвало те да знаят нещо повече, за него.
Тези думи, накараха очите на Юги да светнат, Теа беше права, ако някой сега можеше да им помогне, то това бяха Ишизо и Мерик, те бяха добре запознати с историята на фараона, и до последно му помогнаха да се завърне в миналото…
- Да, права си Теа. – Ето, че най – накрая се появи някаква реакция от страна на Юги…- Да тръгваме още сега на там…
- Юги, успокой се. – Каза Теа. – Сега ще те придружим до дома на дядо ти, ще си приготвиш багажа, ние ще направим същото, и утре ще отидем на летището и ще вземем първият самолет за Египет, за да се видим с тях….
- Нооо….
- Няма но… Твърде много ми дойде за днес. – Каза Теа, а Юги примирено наведе глава. На него му се искаше да разбере всичко сега в този мил момент.
- Хайде приятел, да вървим. – Усмихна се Джоуи… - И извинявай, за преди малко…
- Няма нищо…
Няколко минути по – късно, Юги и дружинката му стояха пред дома на Соломон Муто.
- Хайде, прибери се вътре, вземи един студен душ, и си приготви багажа за утре. – Каза Теа. – Като помисля и аз имам нужда от студен душ… - Каза момичето тръгвайки към дома си леко помахвайки на приятелите си за довиждане.
- И ние ще тръгваме Юг.. – Каза Джоуи дърпайки Тристан. – До утре приятел.
- Теа, чакай ни…
Какъв ден само, помисли си Юги, не станаха ли прекалено много неща този ден… Първо случилото се в дома на Юги, което го му вдъхваше надежда, че Атем, може и да е добре… После дуела с Кайба и да не забравяме онзи откачен, който се появи после и допринесе за завършака на този откачен ден…

- - - -> 8 епизод

След като Юги взе един душ и приготви багажа си, … легна без да вечеря или да каже нещо на дядо си… Цяла нощ гледаше в една точка на тавана… Рано сутринта се премести до прозореца, и с очакване гледаше за приятелите си…
- Хайде…. -Нетърпеливо потропваше с крак момчето. Не издържа на гледката предоставяща му прозореца, и затова започна нервно да крачи нагоре… надолу… Така в продължение на няколко минути, когато чу звънеца… Юги грабна чантата и бързо се затича към вратата… Дядо му тъкмо щеше да отвори, но когато чу гласа на внука си се спря…
- Аз, аз ще отворя!!!
Стареца се отдръпна, а Юги със замах дръпна вратата, обаче гледката не му понесе, не беше това, което очакваше…
- Пицата ви г -не, със сирене е, и още топла, както поискахте. -каза едно момче усмихвайки се насреща му. Юги погледна към дядо си, и после се отдръпна настрани и остави дядо му да се оправи…
- Юги момчето ми, какво ти има?!? -Попита стареца.
- Нищооо. -каза Юги сядайки на един стол, като наказа н. Г -н Муто знаеше, че внука му го лъже, че всъщност нещо го мъчи, но не иска да сподели… Но нямаше да го принуждава, познаваше добре Юги и знаеше, че ако не иска няма да му каже…
- Мммм. Добре тогава… -Усмихна се стареца. -Искаш ли пица?!?
- Не, благодаря…
Не мина много време и пак се позвъня, този път трябваше да са те… Така и стана… На вратата стояха Теа, Тристан и Джоуи…
- Здравей, Юг… -Усмихна се гузно Уилър…
- Защо закъсняхте?!? -Избърза да попита Юги.
- И питаш?! -Възкликна Теа. -Пробвай ти да събудиш Джоуи. Повярвай ми няма да ти е лесно
- Aз… -Заоправдава се Уилър… -От толкова вълнение вчера забравих да си курдисам будилника.
- Сигурен ли си, че будилник може да те събуди, щом ние с Тристан не успяхме… -Настояваше Теа.
- Нямаме време да спорим. Ще тръгваме ли?!? -Попита Юги.
- Разбира се…
Докато Юги и приятелите му се отправяха към летището, в KaibaCorp сякаш всичко беше нагоре с краката… Както винаги Кайба нервничеше и си го изкарваше на околните…
- Мокуба, Мокуба ела в кабинета ми. -Промълви Кайба натискайки предавателя на шлифера си… -По дяволите, Мокуба идваш ли?!?
Странното в случая беше, чe Мокуба винаги отговаряше, когато Кайба го вика, поне с едно “Веднага Сето”… В случая, нямаше отговор, нищо дори не се появи… Кайба се изнерви, и стана да види къде се мотае брат му, че никакъв го няма… Очакваш, че пак се мотае с Юги и компанията му, без дори да предполага, че в случая Юги заминава за Египет и Мокуба не е с тях…
Излизайки от кабинета вижда един т подчинените му нервно да крачи на около…
- Роланд, виждал ли си Мокуба?!? -Попита Кайба.
- Не г -н Кайба… Но… -Сето не го остави да довърши.
- Като го видиш го прати в KaibaLand… -каза Кайба отправяйки сe нанякъде. .
- Добре… Г -н Кайба изчакайте…
- Какво има Роланд, казвай по бързо…
- Еми не знам от къде да започна. -Започна да овърта Роланд.
- Казвай, нямам време за губене. -Нервно промълви младият мъж.
- Вече загубихте KaibaLand, на път сте да изгубите и KaibaCorp… Сега разбрах за това, чудех се как да ви го кажа, някой е проникнал в базата данни на компанията и нямам представа как е изкупил акциите на компанията…
- Какви глупости говориш по дяволите Роланд… -Развика се Кайба, хващайки мъжа за ризата и отблъсквайки го назад… -Как не сте разбрали за това, и не сте го спрели… За какво ви плащам...
- Съжалявам Сър...
- Тук няма място за съжаления… Намери Мокуба, ясно, аз ще се погрижа за компанията...
- Да г -н Кайба...
Сето се върна в офиса и опита да спаси компанията си или, каквото е останало от нея... В продължение на няколко часа се опитаваше да спре проникналият в системата натрапник, който разрушаваше труда на живота му... На края обаче му се видя края, този тъй наречен натрапник, превзе компанията на Кайба... Сето седеше като закован за стола и гледаше като ударен... Можеше ли да стане нещо по -лошо в момента... Няколко минути по късно, в офиса нахлу Роланд... Младият мъж подскочи от стола...
- Роланд, защо нахлуваш така... ?! -Разгневено попита Сето...
- Г -н Кайба не успяхме да намерим Мокуба...
- По дяволите... -Отвърна Кайба удряйки с юмрук по масата... -Първо губя компанията, после брат ми изчезва, какво ме чака още... ххх, проверихте ли при Юги, да не би да се мотае някъде с тях...
- Проверихме, но не е там... Тази сутрин Юги и приятелите му са заминали за Египет...
- Къде тогава може да отиде, Домино не е толкова голям град, продължавайте да търсите...
- Добре... сър... -каза Роланд и излезна от офиса...
- И сега, какво... ?! -каза Сето... -Някой се опитва да съсипе живота ми, но не знам кой и защо?! Дали Юги знае нещо, надали е тръгнал на екскурзия... По дяволите... Какво става тук... ?!
... ... ... . . Няколко часа по -късно... ... .
- Самолета ще кацне след броени минути... Моля не бързайте да сваляте коланите си... -каза Стюердесата...
- ххх, Джоуи, не ми хъркай до ушите... -Ядоса се Теа... -И вземи да се сабуждаш, самолета ще каца след малко...
- Още малко Серенитии, остави ме да поспяяя... .
- Каква Серенити?!... Джоуи, Джоуи... Земята вика Джоуи, ставай бе... !!!
- Не искам... -Отвърна Джоуи и се обърна към Тристан...
- Джоуи ако не се събудиш най -накрая, ще ме принудиш да те събудя по гадният начин... -каза Тристан... -Дишаш ми въздуха... . -Русокоското отвори леко очи примигвайки и погледна към Тристан...
- Уаахааа, къде сме... ?! -Възкликна Джоуи...
- В Египет, глупчо... -Отвърна Теа...
- Ама пристигнахме ли... ?! -Ококори се Уилър... -Къде е Юг... ?!
- Отсреща до Тристан, обаче не е обелил и дума през целият път, само гледаше през прозореца...
- Хеййй, Юг, кво става приятел, къде витаеш... ?!
- Какво каза Джоуи... ?!?
- Оффф, приятел, кво те мъчи?!... Не ми казвай, че още мислиш за онзи психопат Онурис...
- Аз, емиииии, не знам Джоуи... Не знам, какво да мисля... Объркан съм...
- Хей Юг, онзи целеше да те иизплаши и като гледам добре се е справил... Нима ще му вярваш... ?!
- Не, но ако наистина фараона е ... .
- Атем е добре, ти го познаваш най -добре, знаеш, че не с предава без бой... И че никой нищо не е могъл досега да му направи... Да не мислиш, че този ще успее... Той сам каза , че фараона се е справил с него в миналото...
- Може и да си прав...
- Джоуи Уилър винаги е прав, нали така. . ?!. -русокоското замълча очаквайки приятелите му да се съгласят с него... -Ехоооо, казах, че винаги съм прав, нали така 0. о?!
- Почти винаги... -Отвърна Теа...
- Почти никога... -Добави Тритан...
- Благодаря за подкрепата, следващият път ще си наема собствен фен клуб... -каза Джоуи...

- - -> 9 епизод

Ето, че самолета кацна на летището в Египет…
- Най - накрая пристигнахме... – въздъхна доволно русокоското...
- Абе пич ти спа през цялото време... Какво се оплакваш..?!. „Най - накрая”...?!
- Къде е Юги?!
- Точно зад теб Джоуи...- каза Теа.
През целият път Юги не беше обелил нито дума, единственото което се въртеше в главата на малкото момче беше, как да разбере повече за онази откачалка Онурис... Каква е причината да прави всичко това. защо иска да си отмъсти на тях, и какво е направил на Атем... Момчето си спомни и случката от онзи ден, внезапната поява на фараона в стаята му. Това би трябвало да е бил той, не може да си е въобразил, мислеше си момчето... Всичко това което се случи, дали ще е началото на ново приключение за тях, и дали този път ще се справят със злото и ще спасят света без помоща на Атем...!!!
- Юги, Югиииии, Хеййй Юг... Земята вика Юги, събуди се...!!! – каза Джоуи бутайки малкият си приятел...
- Какво има Джоуи?!
- Пристигнахме приятел, хайде да тръгваме...
- Да...Хайде да вървим, нямам търпение да науча повече...!!! – отвърна Юги и се изправи.
- По – спокойно приятел, всичко с времето си... – каза Тристан...
- Дано Ишизо и Мерик ни чакат. – добави Теа.
Четиримата приятели слезнаха от самолета и започнаха да се оглеждат...
- Няма ги... – възкликна Юги и наведе смутено глава... – Те нали знаят, че ще идваме в Египет...?!
- Да спокойно Юги, знаят за пристигането ни... – каза Теа и се усмихна мило... – Ще дойдат обещаха...!!!
В този момент се чу глас зад тях...
- Югииии ^^ - това беше Мерик, с него бяха Ишизо и Одион...
- Хей радвам се да ви видя... – отвърна Теа...
- Добре Дошли в Египет приятели...
След тези думи всички се отправиха към гробницата, която дълги години е била дом на Ишизо, Мерик и Одион... Там те са пазели тайните на фараона и са очаквали неговото завръщане... Ако има нещо и някой, който можеше да помогне на Атем и приятелите му, то това или този човек щеше да е там...
Приятелите застанаха пред една пустош и се спряха...
- Ееее, пристигнахме приятели, това е входа на гробницата... – усмихна се Мерик...
- Ти шегуваш ли се...!!! – възкликна Джоуи и се изсмя... – Пич тук е толкова пусто и няма жив човек, да не говорим за стари гробници...
- Напълно сериозен съм Джоуи, тук е входа към гробницата на „Великият ни фараон”... – с тези думи Мерик и Одион се наведоха и разровиха пясъка покрил входа към гробницата, Юги и останалите се окориха пред гледката която се откриваше пред тях...
- Сега си спомням... – каза Юги. – Това беше мястото, където за последно видях Атем... Мястото на нашият последен ДУЕЛ и завършека на нашите приключения... – от очите на Юги се стекоха няколко сълзи от мъка по загубата на стар приятел, тази студенина, която изпълни сърцето му преди време се върна отново... Загубата на приятел, по – скоро брат, защото Атем беше такъв за Юги... Теа гледаше жално Юги и си припомняше и тя моментите от миналото, нейните очи също се изпълниха със сълзи, но за да не разтройва повече Юги тя небрежно изтри очите си и прегърна Юги...
- Спокойно Юги, Атем е добре... Чуствам го... – каза Теа усмихвайки се на Юги... Момчето погледна приятелката си в очите и спря да плаче...
- Хайде не сме дошли на погребение... – добави Джоуи. – Дошли сме тук да разберем повече за този Онурис и да помогнемна скъп приятел...
- Да... – съгласиха се останалите...
- Готови ли сте приятели... – каза Мерик...
- Да... – отговориха всички със един глас..
- Добре тогава, сестричке твой ред е...!!!
- Добре... – съгласи се Ишизо и коленичи пред входа на гробницата, докато Мерик и Одион отваряха, тя се молеше на древните богове и великите крале на Египет... – О, Велики Царе на Древен Египет, моля да простите нахалството ни..., че нарушаваме покоя на вашият древен сън... Но сме тук с целта да помогнем на стар приятел в беда...- Мерик и Одион тамън отвориха вратата, а Ишизо се изправи... – Мисля, че това е достатъчно приятели, сега да се надяваме отговорите на нашите въпроси да се крият тук...
- Тогава да вървим да проверим... – каза Юги и без повече думи и колебания, тръгна по стълбите надолу...
- Югиииии, чакай... – отвърна Теа и се затича след него...
- Нямаме друг избор да ги последваме, и дано не е напразно всичко...
След като влезнаха в гробницата входа се затвори и вятъра раздуха пясъка и покри входа към гробницата отново...

--- --> 10 епизод

- Югииии!!! Къде изчезна... – каза Теа продължавайки да тича... – Сякаш изчезна от нищото... ЮГИИИИИИИИИИИИ...!!!
През това време Джоуи, Тристан, Мерик, Одион и Ишизо издирваха Теа и Юги...
- По дяволите. Къде са Теа и Юг...?! – каза Джоуи. – От тази гробница ме побиват тръпки, нещо не ми харесва...!!!
- Спокойно Джоуи познавам тази гробница като петте си пръста, тя е била мой дом дълги години... – добави Мерик... – Няма къде да отидат Юги и Теа, на сигурно място сме, имай ми доверие...
- Иска ми се Мерик... Но тук става нещо странно... – каза Джоуи. – Мразя да съм пророк обаче някакво ЗЛО се крие тук...
- Въобразяваш си пич... – изхили се Тристан... – Не чули, какво ти каза Мерик, нищо няма тук теб пак те хваща параноята...
- Както винаги никой не ми вярва... Но както и да е, да намерим Юг и Теа и да свършваме по бързо тук, защото искам да излизам вече...
Петимата се затичаха и продълиха да търсят Теа и Юги, които внезапно изчезнаха на влизане в гробницата...
- Югииииии!!! – извика Теа и се разплака... – Къде си?! Къде съм аз?! Страх ме е...
Момичето коленичи и продължи да плаче... Чустваше се самичка и сякаш се намираше в лабиринт без изход... Това не беше същото място от дуела, мислеше си тя докото плачеше, имаше нещо различно тук..., някаква зла аура, която изпълваше това място и я подтискаше... Тя изтри сълзите си,и изправи се и се загледа напред, пред нея се преодкри много познато място...
- Била съм тук преди... – каза Теа и се затича напред... Застана пред един стар саркофаг със изобразени 7 хилядолетни елементи отгоре... – Да, тук Юги и Атем се дуелираха за последно, но къде са ХИЛЯДОЛЕТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ...?! Последно бяха оставени тук... – Теа започна да се върти и да се оглежда наоколо... – Какво по дяволите става тук...?! Да не би аз да полудявам... Не, не.... ЮГИИИИИИИ!!!
Къде беше Юги всъщност, всички го търсеха, но от момчето нямаше и следа...
- ТЕА, ЮГИ кажете нещо приятели...!!! Тук ли сте?!
Внезапно момичето се ококори и чу познат глас...
- ДЖОУИ!!! – извика Теа и се изправи... Петимата пристъпиха в залата, където беше Теа, а момичето от радост, че най – накрая са я намерили, че не е сама..., се хрърли на вратът на Уилър започвайки пак да плаче...
- Теа, какво има?! Защо плачеш...?!
- Аз, аз... Не знам къде е Юги...!!! Изгубих се, бях самичка... СТРАХ МЕ Е... – изкрещя моичето и се сгуши в Уилър...
- Успокой се Теа... – отвърна Мерик... – Юги е добре, нищо няма да му се случи, на сигурно място сме...
- Мерик, направи ми услуга спри да повтаряш това... Знам, че не ми вярвате, но това не е мястото, където се проведе дуела, където за последен път видяхме фараона, нещо тук не ми вдъхва доверие... Виж Теа, тя също е усетила това иначе нямаше да е в това състояние...
- Пич, още малко и ще ти повярвам... – каза Тристан... – Добре достатъчно, да намерим Юги, защото и мен вече започнаха да ме побиват тръпки, няма да се очудя ако този Онурис има пръст във всичко това...
- Онурис ли?! – очуди се Ишизу... Предателят, който фараона е бил наказал преди години, затворил го е в тъмница докато той не издъхнал...
- Знаеш за тази откачалка...?! – възкликна Джоуи... – Какво още има, което можеш да ни кажеш за него...?! Защо Атем го е затворил в тъмницата...?!
- Това не мога да ти кажа Джоуи...!!!- отвърна Ишизу... - Но мисля, че някъде тук имаше изписана част от историята на този Онурис...
- Добре ще го потърсим, но нека намерим първо Юги...!!!
Всички се затичаха да търсят малкият Юги..., който лежеше на земята... Как всъщност беше станало така, че Юги беше изпаднал в безсъзнание, никой не знаеше... Дори самият той... Момчето отвори очи и се изправи бавно заставайки пред древен камък, със изписани на него символи на древноегипетски... Юги гледаше в символите, но за жалост езика не му беше по силите... От неговото семейство само дядо му се занимаваше с древни съкровища и ръкописи на древноегипетски...
- Как ми се ще дядо да беше с мен сега... Сигурен съм, че нещо важно пише тук, но не мога да разбера точно какво...!!!
Момчето продължи да се взира в древната каменна плоча..., проследявайки символ по символ, картина след картина... Докато не видя този познат образ на камъка...
- То – това е фараона..., но кой е този срещу него...?!

-----> 11 епизод

Момчето стоеше вцепенено и загледано в древната плоча, напъвайки се да разбере..., какво е това...?! Юги се чудеше дали отговора към това, което търсеше беше скрит зад тези древни символи изписани и изрисувани на плочата с част от древната история на един могъщ владетел властвал преди 5000 години... Искаше му се да разбере дали Атем е добре и да му помогне побеждавайки Онурис... Тайно се надяваше фараона да е добре и да се върне при тях, защото адски му липсваше, и тази празнина в сърцето на момчето не успява да се запълни дори и след изминалото време от раздялата им...
- Фараоне само да можех да разбера какво пише тук, само да можех да ти помогна... – каза момчето и коленичи пред плочата... – Аз съм безполезен, нищо не мога да направя... Без теб съм кръгла нула...
От очите на Юги се стичаха куп сълзи, които той не можеше да спре... Болката в сърцето на момчето беше голяма тя го подтискаше и го караше да се чувства виновен за всичко случващо се и да се чувства безполезен... Сякаш нещо заседна в гърлото на Юги, той не можеше да спре да плаче...
В продължение на няколко минути нищо не се промени, изведнъж момчето чу познати гласове, които го викаха..., той се изправи и избърса небрежно сълзите от лицето си...
- Югиии, братле къде си?! Кажи нещо...!!!
- Джоуи... – Извика Юги...
- Юг приятел добре ли си...
- Югииииии... – каза Теа и се затича и прегърна момчето... – Уплаших се, радвам се че си добре...
- Добре съм, нищо ми няма... – измърмори Юги...
- Какво по дяволите е това...?! – възкликна Мерик...
- Какво?! Кое?! – заоглежда се Уилър...
- Тази плоча!!!- отвърна Мерик... – Мога да се закълна, че през целият си живот не съм я виждал... Как се е озовала тук?!
- Можеее, просто да не си идвал тук... – каза Джоуи почешвайки се по главата...
- Невъзможно!!! Аз, Одион и Ишизо сме обходили цялата гробница, все пак това е било нашият дом преди години... – каза Мерик – Ишизо, ти виждала ли си тази плоча...?!
- Не Мерик, не съм... Но сигурно има причина тя да е тук сега... – Очите на Юги се разшириха... Каква причина ще накара някаква древна плоча да се появи в гробницата на фараона, и дали това е поредната загадка... Всичко стана толкова объркано, че даже главата на Юги започна да го боли... Изведнъж момчето се сепна...
- Мерик..., Ишизо...?! Вие можете ли да прочетете написаното на плочата...?!
- Разбира се, че можем Юги... – Блясък се появи в очите на Юги...
- Моля ви се, кажете ми какво пише там...?! Пише ли нещо за Атем, той добре ли е...
- За съжаление Юги, няма описана такава информация на плочата... – отвърна Ишизо... – Пише за древен злодей на име Онурис, който загубил семейството си, а след това и разсъдъка си... За загубата си обвинявал фараона, и започнал да се бунтува срещу него с надеждата да го унищожи, а заедно с него и всички важни за него хора... Искал да премахне Атем и да завземе царството му, също и хилядолетните елементи, с които искал да възвърне загубеното си семейство... Онурис нападнал фараона и между тях се пшровел ДУЕЛ, в който победител е бил Атем... След двубоя между тях Онурис е бил хванат и затворен в тъмница, където прекарал остатъка от живота си...
- Но щом е умрял тогава, как сега е жив и се опитва да ни унищожи?! – възкликна Теа...
- Просто е, както фараона е оцелял и се е свързал с Юги... По същият начин е направил и Онурис...
- Хилядолетният елемент ли имаш впредвид Изшизу?! – попита Юги...
- Да, като си го сглобил си събудил древният владетел заключен в него, както и всички негови врагове, помниш злият Бакура и неговият хилядолетен пръстен, Анубис..., така и Онурис... Явно злобата в сърцето на Онурис е била голяма и се подсилвала с изминалото време, и така душата му не намерила покой и продължила да търси отмъщение...
- Сигурно има още някаква причина да иска да унищожи Атем, но да не е описана в плочата... – отвърна Мерик
- Може... Но мислите ли, че той вече се е отървал от фараона и сега преследва нас „Важните за него хора”... Мислите ли, че Атем е мъртъв...
- Югиии, братле... Успокой се, фараона е победил този веднъж мислиш надали Онурис би могъл да му направи него...
- Надявам се... Но тези неща, които намерихме с нищо не ми помагат да разбера как е той...
- Напротив, поне сега знаем с кого си имаме работа...!!! И каква е целта му...!!! – отвърна Теа... – Сега предлагам да излизаме от тук, не мисля че има друго нещо, което можем да намерим в тази гробница...

-----> 12 епизод

Всички се запътиха към изхода весели, че се махат, но не знаеха каква изненада ги очаква..., гробницата беше запечатана... Още при влизането им те незабелязаха, че изхода се затвори... Нима някой искаше те да останат вътре и ги е издебнал да влезнат и е затворил изхода или влизането им в гробницата не е било желано... Много възможни отговори...
Ето, че достигнаха изхода..., Мерик, Одион, Джоуи и Тристан се опитаха да отворят, но безуспешно... Плочата, която ги делеше от техният свят..., не искаше да помръдне... Четиримата напънаха сили отново и продължиха да бутат, за жалост пак без никакъв резултат...
- Какво става...?! Защо не се отваря...?! – измрънка тихо Теа, момичето се задушаваше в тази гробница..., обземаше я паника...
- Не знам какво става... – отвърна Мерик. – Плочата не помръдва нито сантиметър нагоре... Възможно е да сме в капан...
- Неее... – разпищя се Теа, а Юги започна да я успокоява...
- Пич, няма как да сме в капан... – добави Тристан...
- Просто не влагаме нужната сила... – отвърна Джоуи...
- На три приятел...
- Добре...!!!
1
2
3
- Хайдеееее...!!!
Четиримата пак се напънаха, и с всички сили бутаха плочата..., но пак безуспешно...
- По дяволите! – изкреща Уилър... – Някой, ни е запечатъл тук..., няма как тази плоча да не помръдва и малко след като влагаме толкова сила...
- Това се опитах да кажа преди минутка Джоуи... – добави Мерик. – Няма смисъл да се напъваме повече, безнадежно е.
- Какво предлагаш да застанем мирно и да се молим на боговете, с надеждата някой да се смили над нас... – изрепчи се Джоуи
- Еййй по спокойно го карайте... – отвърна Тристан и дръпна Уилър, на който явно напрежението вече му дойде в повече... – Виж пич, така няма да се измъкнем от тук..., като си крещим или се бием...
- Аз не се бия с никой. Нито пък крещя...
- Добре, добре..., както кажеш... – въздъхна Тристан... – Хора предлагам да потърсим друг изход от тук... Не може тази гробница да не е имала „Таен Изход”...
- Мерик..., Ишизо вие знаете ли дали тук няма друг изход...
- Познавам това място от години, но никога не съм била запозната със съществуването на Таен изход...
- О, нееее... Обречени сме... – каза Теа започвайки да рони сълзи отчаяно..., момичето изчерпи силите си за часове в гробницата, сега най - малкият детайл можеше да я изнерви или да я доведе до лудост...
- Успокой се Теа... – каза Юги, прегръщайки нежно момичето, кой би предположил преди известно време той беше разстроения. И той имаше нужда някой да го успокой..., а сега той е спокоен и на върха на силите си, обаче Теа е на път да загуби разсъдъка си...
- Както и да е... – отвърна Джоуи. – Аз няма да вися тук..., и да се моля на всевишният да ми покаже пътя, сам ще си намеря пътя..., за да се махна от тук. Който иска да идва, ако не и сам ще тръгна...!!!
- Джоуи понякога си адски дразнещ тип... – каза Тристан. - Но ще те последвам въпреки това.
- Тогава да вървим приятели... – каза Юги. – Всички сме едно цяло..., ако търсим екипно може и да намерим нещо.
Дружинката тръгнаха да обикалят гробницата на „Древният Владетел” в търсене на изход към РЕАЛНИЯТ СВЯТ... По пътя обаче те чуха някакво ехо..., възможно ли е да имаше още някой затворен тук..., някой който също да търси начин да се измъкне... Юги се смути и тръгна на посоката, от която се чу звука...
- ЮГИИИИИ!!! – изкрещя Джоуи – СПРИИИ!!! Дори не знаеш какво има там, може да не е човек..., а просто да си въобразяваме...
Късно момчето се скри зад тъмните коридор..., който водеше към НЯКЪДЕ..., но можеше ли да го оставят сам..., това означаваше пак да му загубят дирите. Затова всички тръгнаха по Юги..., от глупост или от смелост..., за хубаво или за лошо... не можеха да зарежат приятеля си тук.
- Юги. Спри се, и ние идваме приятел...!!! – викна Тристан...
Продължиха да тичат, докато не стигнаха до разклонение..., на къде ли е поел Юги...
Появата на странен звук в посока на ляво..., обърна вниманието им. И ги накара да поемат на там. Изведнъж се чу странен злорад смях, който се разнасяше в пещерата. Дружинката спя и се огледа... Единственото, което разбраха, е че отново попаднаха в капан. Пътят, по който минаха беше затворен..., сякаш никога не е съществувал. Сега единствената посока възможна беше напред...
- Тук става нещо странно...!!! – каза Джоуи... Напрежението вече не се отразяваше само на него, всички се чудеха дали ще излезнат от тук... Дали това ще е последното нещо, което ще видят.

-----> 13 епизод

Те продължиха да тичат по тесният коридор… На къде ли водеше той...?! Дали Юги беше там...?! Ако знаеха, какво ги очаква с влизането им в гробницата..., надали някой от тях би прекрачил и една крачка, за да влезне в нея... Или може би Юги би! Неговото голямо желание да помогне на Фараона... Да го открие, да разбере добре ли е..., и може би ако е добре да го помоли да се върне при тях... За да се запълни тази празнина дълбоко в него...
Да определено Юги не би се спрял дори и да знаеше пред какво ще се изправи с влизането си вътре..., а влезне ли той, ще отидат и останалите...
Резултата е на лице, така или иначе нещата пак щяха да стигнат до тук...
Това беше предначертано да се случи..., но какъв ли ще е изхода, какъв ще е края от цялата тази бъркотия...
Ще излезнат ли живи и зрави от тук... Ще намерят ли отговорите, който търсят..., ще намерят ли Фараона...
Това тепърва щеше да се разбере...
- Насам... – птвърна Джоуи и започна да тича към стаята, която му се преоткриваше пред очите му, дали там беше Юги...
- Югиии!!! Идваме... – извика Теа...
- Дано Юги е там...
Всички влезнаха в стаята и започнаха да се оглеждат с очакването да видят Юги..., но за тяхно съжаление момчето не беше тук...
- По дяволите... – извика Джоуи. – Да се махаме от тук...
- Пич, и аз искам това... Но изглежда ще имаме малки спънки с излизането от тук... – добави Тристан и посови мястото откъдето преди малко доидеха... То беше затворено...!!! Запечатано с тухли..., които до преди минутка нямаше... А всички вътре бяха в капан и изглежда нямше къе да ходят вече..., на къде да поемат...
Ето че изведнъж пак се чу същият злорад смях...
- ХаХаХа... Паднахте ли ми...
- Ко-Кой по дяволите си ти... – изрепчи се Уилър...
- Нима това има значение, кой съм...?
- Кажи, какво сме ти сторили и какво искаш от нас...?!
- Дълго е за обяснение... Бих ти казал, но вашето време изтича...
- Кааа-какво искаш да кажеш с това...?! - отвърна Теа... – Как така нашето време изтича..., и къде е Юги...?!
- Твърде много въпроси ми задавате... Не мисля, че имам време и нерви да отговоря на всички... – добави тайнственият глас. – Но да пиятелчето ви е при мен... И скоро той ще реши съдбата ви...
- Какво ще правиш с Юги *Censored* такъв... – развика се Джоуи...
- Не мисля, че си в състояние да се държиш така Джоузеф... Сега си на моя територия и повярвай ми ще съжаляваш ако продължаваш да се държиш така...
- Какво искаш от нас...?!
- От вас ли... ХаХаХа... Вие сте ПИОНКИ!!! Нямате никакво значение за мен..., но ставате за примамка... Сега Юги и аз ще се дуелираме.
- ДУЕЛ?! Каква е целта от този дуел?!
- Унищожението ви!!! Вашето..., на Юги... после има още жертви и накрая ще завърша с целият свят... ХаХаХа...
- Престани!!! Юги ще те смаже...
- Надявайте се да стане така... Ако Юги победи вие ще се измъкнете..., но ако аз победя ви очаква това...!!!
- Какво?!
Изведнъж стените на стаята, в която бяха Теа, Ишизо, Мерик, Тристан и Джоуи започна да се свива... Да става все по – малка и по – малка...Ето, че стената спря да се стеснява..., а с това изчезна и тайнственият глас... Стаята в която бяха се смрачи и и пред тях във въздуха се появи картина...
Там се виждаха двама мъже..., единият със сигурност беше Юги, а другият беше с маска и облечен като древен египетски владетел... Това би трябвало да е онзи тайнствен глас...
Дуела започваше...
Всичко зависеше от Юги... Бъдещето на приятелите му зависеше от края на дуела...

-----> 14 епизод
- ДУЕЛ!!! – извикаха и двамата. Изтеглиха първите си карти..., ето че започна играта... И тя решава съдбата на него и приятелите му... Също може да е ключ към намирането на Атем.
Миналото се завръща... Игрите на сенките са на път да се върнат... Кой ли ще ги спре отново. Нима съдбата на Юги за пореден път е да спаси света, но този път сам... Ето, че тяхното желано приключение..., започна! Живота на Юги и приятелите му отново ще е изпълнен с препядствия и борба за живот и справедливост... Кой друг ще спаси СВЕТА ако това не е Юги, в него живее един истински герой..., който копнее да се пробуди и да покаже способностите си... А какво трябва а прави той... ДА ИГРАЕ ИГРАТА!
Това сем. Муто умее от поколение, Юги е жив победител. Това, което умее най – добре е да играе... Научил е всичко от дядо си..., от Атем... Тези който умеят да се учат от другите са родени таланти... Юги определено е такъв.
Играта на карти е това за което живее, това което умее най – добре. Доказвал го е милиони пъти побеждавайки много силни хора, един от тях беше Сето Кайба един ненадминат стратег и добър играч.
Но сега той пак трябва да се докаже...
Да покаже способностите си в играта...
Да докаже, че никой не може да му се опре и да го спре...
Да бъде силен и да спаси всички с цената на себе си...
Така направил смелият Фараон на Eгипет...
Ето..., че тръпката на начaлото на играта не се отразяваше само на Юги..., но и на останалите, които го наблюдаваха и се надяваха да спечели и да се измъкнат от това зловещо място.
-- Юг, знам че можеш да победиш този *Censored*. Ти винаги си бил най – добрият. – каза Джоуи. – Покажи на този самозванко с кого си има работа... С най – добрият..., с „Краля на игрите”...
Всички вярваха в момчето, но дали той вярваше в себе си вмомента... От няколко дни Юги не беше на себе си, и не беше този който всички познаваха...
От случката с появата на Атем, той се промени..., после и появата на тайнственият Онурис изникнал от нищото и дошъл да съсипе живота им...
Въпреки всичко, играта трябва да започне! Юги изчисти мислите си, въоражи се с търпение и смелост, които до сега беше заключил надалеч в себе си... Изтегли шестата си карта...
- Аз започвам!!!
- Давай...! Покажи ми още ли умееш да се дуелираш. Или вече си загубил силите и уменията си...
- Ти не ме познаваш..., не знаеш какво умея!!! Така, че ти забранявам да ми говориш така... – добави Юги. – Когато всичко свърши искам приятелите си свободни...
- Дадено... – усихна се тайнственият дуелист. – Имаш сделка..., но нали знаеш загубата..., какво може да ти донесе?!
- Знам. – отвърна момчето – Но съм решил да печеля, така че загубата не е опция!
- Това ще го видим. Нека да започваме достатъчно време изгубихме в празни пиказки...
- Почваме, но преди това... Искам да си покажеш лицето...
- И това ще стане... Но като му дойде времето... Сега играй, защото започваш да ме изнервяш... А какво ли правя аз като се изнервя... нека ти покажа!
Показа се прозорче във въздуха, малко над Юги. В което той разпозна приятелите си... След секунда момчето забеляза капана в който те са попаднали... Юги знаеше, че тайнственият дуелист разполага с приятелите му, но не предполагаше, че ги е затворил някъде...
Това не беше всичко... Стаята започна да се стеснява..., а очите на Юги започнаха да се разширяват... После внезапно се спряха...
Тайнственият дуелист се изсмя злорадо на болката, която предизвикваше... На нещастието на приятелите му, и на самият Юги...
- Ах ти...!!! – ядоса се момчето. – Какво искаш от тях...
- Всъщност те са ПИОНКИ...!!! Казах го и на тях самите... Не означават нищо за мен, но ще бъдат невинни жертви, на твоята загуба днес...
- Аз няма да загубя...
- Напротив Юги, познавам те добре... Знам слабите ти места, знам на какво си способен...
- КАКВО!!! – усмихна се Юги, въпреки че вътрешно не му беше до смях... – Нима *Censored* като теб си мисли, че ме познава...
Това беше огън гореше в очите на двамата дуелисти...
Изглежда ще бъде дълга и трудна игра...
- Играя с Magicians Valkyria (ATK 1600 DEF 1800 ) в режим атака…, след това поставям обърната карта и свършвам хода си...
- Това сигурно е капан!
- Играй и ще разбереш...
- Призовавам Gravekeeper’s Spy (ATK 1200 DEF 2000) в режим защита... Специалният му ефект ми позволява да призова друг Gravekeeper’s от тестето ми с атакуваща мощ 1500 или по – малко... Тогава излез Gravekeeper’s Curse (ATK 800 DEF 800) в режим атака! Специалният ефект на това мое чудовище ми позволява да ти отнема първите 500 жизнени точки, когато той е призован нормално или специално на полето... Завършвам хода си с две обърнати карти...
Но нали знаеш, какво става когато губиш точки... Тогава става лошо... Юги пак впери поглед в екрана над него, стата пак започна да се смалява...
- Тиии – ядоса се Юги... – Не намесвай приятелите ми...
- Те вече са намесени!
- Ще те победя и ще им помогна!!!
- Ще видим Юги... Сега ти си на ход играй!
- Добре. Тегля... и призовавам Watapon (АТК 200 DEF 300) в атака… Специалният му ефект ми позволява в мига в който го изтегля да бъде призован на полето, сега го жертвам и призовавам моята Тъмна магьосница Dark Magician Girl ( ATK 2000 DEF 1700)..., активирам и магическата карта Magicians Unite, когато на полето имам двама или повече Spellcastar’s (магьосници) тогава избирам едно от двете си чудовища и то става с 3000 атакуваща мощ... Чудовището, което избера ще атакува този ход, но другото няма да може... Но това няма значение..., избрах Dark Magician Girl атакувай Gravekeeper’s Curse… Кажи сбогом на повече от половината си жизнени точки...
- Не съвсем... – усмихна се тайнсвеният дуелист... Активирам една от обърнатите си карти Mirror Force и ти кажи сбогом но на твойте чудовища...
- Не...
- Оооо, да Юги. Сега разбираш ли пред какво си изправен.
- Това е само началото...
- Началото на края за теб и приятелите ти Юги...
- Вземи си думите назад... Ти няма да ме победиш...
- Явно си вярваш... – усмихна се тайнственият дуелист... – Приключи ли с хода си...
- Не...! Поставям една обърната карта... Това е от мен...
- Юги, Юги, Юги как може да си толкова слаб!
Очите на Юги се разшириха и натъжиха... СЛАБ това беше, това чувство..., което го мъчи от доста време...
- Аз съм на ход..., след като се отървах от ненужните ти чудовища акривирам другата си обърната карта Axe of Despair... Тази магическа карта увеличава атакуващата мощ на избраното от мен чудовище с 1000 точки. Аз избирам Gravekeeper’s Spy АТК 2200..., сега мисля да атакува с двете си чудовища и то директно в жизнените ти точки... Юги приготви се да видиш лицето на загубата... Gravekeeper’s Spy & Gravekeeper’s Curse атакувайте Юги директно.
- Няма да стане... Приготвих се за тази атака..., активирам едната си обърната ката Waboku… Този ход, чудовищата ти губят ATK си мощ и остават на АТК 0. Спасих се!
- Не задълго... - Усмихна се тайнствеият дуелист. – Мисля, че трябва да видиш по – скоро лицето на този, който ще сложи край на ДУЕЛА скоро и ще унищожи земята...
- Нима ще покажеш лицето си?! – попита момчето.
- Да, реших да се разкрия... – отвърна той, и посегна да сваля маската от лицето си..., сърцето на Юги заби с всички сили, кой ли е той... Твърди, че го познава... Но не е възможно да е така... Приятелите му се вгледаха любопитно в екрана пред тях очакващи с нетърпение да видят лицето на идиота дуелиращ се срещу Юги...
Мига на истината настъпи, той дръпна маската от лицето си и събра всички учудени погледи на вперилите в него поглед хора... Не може да бъде той... Това беше другото АЗ на Юги, най смелият и силен човек, който момчето някога е познавал... Това беше един ненадминат владетел, жертвал се да спаси Египет, а после и целият свят... Как може сега да е на страната на лошото, как може сега да се дуелира с уж най – добрият си приятел, който се бие както за Джоуи и останалите, така и за него... А през цялото време той е стоял пред него и даже заплашва живота на собствените си приятели... На тези, на които дължи възвръщането на миналото си, на тези които не го оставиха дори когато е бил в беда... Юги коленичи на земята, най – накрая разбра че Атем е жив... Но дали искаше да види това... По – добре май да беше умрял, но герой, а не да се превърне в мъчител и убиец...
- Защо... – крещеше момчето плачейки...

-----> 15 епизод
Всички бяха шокирани от видяното... Джоуи, Тристан, Теа..., те не можеха да повярват..., че техният най – добър пиятел се е превърнал в това... Как може Атем, човека които даваше всичко за приятелите си, сега да иска да се отърве от тях и да унищожи света, който преди той спаси от унищожение...
- Не може да бъде... – плачеше Теа... – Защо Атем се държи така...?! Това трябва да е някакъв кошмар...!!!
- Съмнявам се всички да сънуваме един и същи кошмар Теа. – отвърна Джоуи, който гледаше като ударен, изглежда гледката още не им понасяше. Да видят човека, който боготвореха да се държи студено с тях, и да иска да ги убие... – Сигурно има причина фараона да се държи така... И трябва да разберем каква е тя!
- Възможно е това да не е фараона... – добави Тристан.
- А кой тогава е той...?! Дядо Коледа!
- Джоуи..., Тристан има право! – промълви Мерик... – Помислете, този който търсехте... Онурис, нали той мразеше Атем и искаше а ви премахне от пътя си...
- Да но той каза...
- Зарежи какво е казал...! Възможно е той да си играе с ума ни...!!! Да ни кара да мислим, че това е фараона... Да ни настрой срещу него...
- Не няма как!!!
- Пич, вслушай се в Мерик..., той има право...
- Джоуи, помисли! Какво ще направи Юги сега, когато пред него стой Атем.
- Не, не би го направил!
- Напротив!!! – добави Тистан... – Причината Юги да дойде тук беше фараона, и сега, кгато той стой пред него..., Юги не би продължил да се дуелира...
- Но тогава!!! – възкликна Уилър.
- Всички сме обречени...! Това е целта на Онурис... – каза Мерик... – Сега той има всичко нужно, за да ни унищожи. Юги сега е под негова власт...
- Югиии няма да го направи... – каза Теа изтривайки небрежно сълзите от очите си... – Ако това не е Атем, то Юги ще го разбере и ще го победи...
- Теа...!!! Не бъди толкова наивна! Мерик има право... Юги иска да си върне Атем..., той надали би разкрил истинският от фалшивият...
- Нееее, вие сякаш не познавате Юги... Аз вярвам в него...!!!
- Горподарю Мерик! Погледнете насам...!!! – отвърна Одион
- Какво има Одион?!
- Тук плочата..., мога да я махна... Ако има изход, можем да отидем при Юги и да предотвартим грешката му...!!!
- Да прав си, който ни е затворил тук..., не е помислил че гробницата е стара... Плочите също са остарели... Има надежда да се измъкнем живи...
- Да! И аз ще помогна...
Надаеждата на Джоуи и останалите беше да намерят изход от капана, в който бяха затворени и да се измъкнат от стаята..., а после да отидат при Юги и да предотвартят грешката, която момчето може да допусне...
Сега Юги не е на себе си! На това разчитаха враговете им...
Юги да загуби дуела и да ги унищожат... После плячката щеше да е Кайба..., но какво ли може да направи той сам, за да им се противопостави...
Какво ставаше с Юги... Нима той наистина мислеше да се предаде... Да остави всичко в ръцете на враговете им... да предаде собствените си приятели..., оставяйки ги на произвола на съдбата... Пред лицето на смъртта..!
- Юги! Предаваш ли се...
- Защо, защо?! Защо го правиш фараоне...?! – момчето ронеше сълза след сълза... – Защо ми причиняваш това?! Нали бяхме приятели, бяхме братя...! Защо ме предаваш?!
- ХаХ, приятели!!! Аз нямам приятели Юги...! Ти не означаваш нищо за мен..., аз имам власт, това искам...! Само ВЛАСТ!
- Не, нееее... – Юги стана и тръгна към Атем... – Ти си ми приятел..., ти си най – добрият ми приятел... Не помниш ли какво ми каза преди...
- Каквото и да съм казал, не е било истина!
- Атем спомни си...!!! Каза ми, че... „Аз винаги ще съм с теб... Ние сме едно... Не плачи, бъди смел и покажи, колко си силен...”!
- Юги и ти си ми повярвал... – отвъна фараона... – ХаХаХа, ти си толкова наивен...!
Възможно ли е Атем да каже всичките тези думи, възможно ли е всичко да е било една лъжа... Как така целият свят се стовари изведнъж върху Юги... Няма ли някой да му помогне!!! Момчето се спря до Атем и го хвана за ръката, а после сложи неговата върху лицето му..., галейки го нежно...
- Моля те фараоне! Спомни си приятелството, което ни свързва...!!! Тук съм, за да ти помогна..., бяха ми казали, че си мъртъв...
- Юги! – каза Атем, блъскайки момчето с всички сили и изтласквайки го надалеч...Картите който Юги държеше се разпръснаха по земята... – Толкова си СЛАБ!!! Много СЛАБ!!! Без мен си НИЩО!!! Пълно НИЩО!!! – Очите на момчето се разшириха и напълниха със сълзи! Можеше ли това да са думи на Атем...
- Не мога да повярвам! Аз отново съм САМ! Като онзи ден преди да сглобя пъзела... Аз пак съм САМ, без приятели СЛАБ съм... – Момчето се седеше на земята загледано някъде в пространството... Шока от видяното, ще го подлуди..., накара го да забрави приятелите си, да се чуства самотен..., да се вслушва в думите на...
- Юги! Време е да се събудиш... Дуела трябва да продължи..., за да стане по интересно, реших да те отърва от твоето бреме... Да те отърва от останалите ти приятели...
Очите на Юги се разшириха при видяното на екрана... Стаята се стеснява..., но там са приятелите му...
- Джоуи, Теа, Тристан.... Неееее... Мерик, Ишизо, Одион! С какво те залусжиха това... – попита момчето плачейки... – Ти...! Защо?! Те....
- Те са мъртви Юги! И вината е изцяло твоя...!
- Ще играем ли нашият малък ДУЕЛ..., или ще лежиш и ще се самосъжаляваш...
- Не... Аз се отказ...
- Югиииииииии!!! – този глас..., който прекъсна момчето преди да каже, че се предава... Това беше Теа... Юги се обърна и видя приятелите си..., но те бяха живи и здрави и тичаха към него, за да му помогнат... Той изглежда не беше сам в тази каша...
- Приятели! Вие сте добре...
- Разбира се Юг...! Тук сме, за да те подкрепим срещу този самозванец...
- Това е Атем..., не е само....
- Юги, Атем не би посегнал на приятелите си! Ти познаваш фараона по – добре от нас...
- Да Юг стани и победи този *Censored*!... – каза Уилър събирайки изпадналите карти по земята и помагайки на приятелят си да се изправи... – Вземи тези карти, и покажи на този..., кой е шефа...!!! Ние вярваме в теб Юги...!

-----> 16 епизод

Момчето се изправи, подкрепата на приятелите му означаваше много за него... А точно сега, в този момент той имаше нужда от това..., някой да му покаже, че не е сам, че му вярват, че не е СЛАБ...
Той твърдо беше решен да върне старият си приятел, да върне Атем в състоянието, което беше преди да го изгуби „завинаги”..., надеждата му беше да победи в този ДУЕЛ... Да се докаже пред себе си, пред приятелите си и пред фараона, че е СИЛЕН...
Атем направи грешка, но кой не прави такива... Юги е готов да му прости, но изглежда с мили думи, той няма да се оправи..., тогава „Нека Дуела Продължи”!
Момчето се пресегна и дръпна картите от ръцете на Джоуи... Разбърка ги и ги сложи в тестето си... Затвори очи и дръпна най – горната карта...
Картата, която изтегли беше Dark Magic Curtain (Черната Магическа Завеса).
- Изграя моята магическа карта Dark Magic Curtain, която ми позволява да призова магьосник от тестето или ръката ми без да правя никакви жертви за него, освен половината ми жизнени точки... – усмихна се Юги... – Но жертвата си заслужава... Ще активирам още една магическа карта от ръката ми..., Magic Formula тази карта мога да я активирам само ако на полето е Тъмната Магьосница или Тъмният Магьосник..., и им добавя 700 АТК... Сега моят Dark Magician e най – силното чудовище на полето, и ти с нищо не можеш да го спреш сега...
„Dark Magician атакувай Gravekeeper’s Spy с тъмна магия”
**Атем 3000 Vs Юги 1750**
- Добър ход! – усмихна се Атем. – Но не достатъчно добър, мислиш ли че ще успееш да ме победиш така?! Опасявам се че няма да е достатъчно...
- Еййй Юги ще те победи!!! Ясно ли ти е?!
- Ще видим! Сега съм аз нали?!
- Да приключвам хода си!
Фараона се усмихна широко, изглежда тези думи много го зарадваха..., после дръпна горната карта от тестето си и се усмихна още повече...
- Късмета ти ще свърши до тук Юги! Активирам Monster Reborn, за да си върна Gravekeeper’s Spy (ATK 1200 DEF 2000) в режим атака... – ощe по - голяма усмивка изгря на лицето на Атем, Юги чак се обърка никога не е вижал фараона така... – Юги дойде и мига на нашата раздяла... Играя другата ми магическа карта Change Of Heart..., знаеш какво означава това, че днес късмета не е на твоя страна, обаче понеже не искам да съм толкова лош искам да те довърша по незабравим за теб начин... Затова ще жертвам трите си чудовища... Gravekeeper’s Spy, Gravekeeper’s Curse и Dark Magician!
- О, не!
- Оооо, да Юги! Знаеш какво те чака... Сега приготви се да си припомниш Египетският Бог Ра... „Велик звяр от небесата, моля те чуй зова ми... Трансформирай се от светлина и ми донеси победа в борбата... Обгърни пустините със своят блясък, и излей яростта си върху враговете... Отключи свойте дълбоки сили, за да спечелим заедно... Ела в призрачната игра, когато извикам името ти *Крилат Дракон На Ра*”
- Не може да бъде!
- Може, може...!!!
- Дарявам 2999 от жизнените си точки на Ра..., предостатъчно за да те довърша... Така, че Юги това е КРАЯ!
„Ра атакувай Юги директно”
- Неее, Юги! – извика Теа и понечи да иде при момчето, но Джоуи я хвана за ръката и я спря...
- СБОГОМ ЮГИ!
Юги коленичи на земята примирен със загубата си... Но сега какво следваше...?! Как ще върне Атем в предишното му състояние...?!
- Юги, Юги, Юги! Казах ли ти, че си нищо без мен... Казах ли ти, че си СЛАБ... Изхаби всичките си усилия, нерви и карти, само за един ход, и накрая остана напълно безащитен пред моето чудовище... какъв извод може да си направиш от това...
- Аз, аз...
- Юги, помниш ли, какъв беше залога в днешният ни дуел?! Твоето унищожение, на приятелите ти..., а после и на целият свят... Какво ще кажеш да не губим повече време и да свършваме с играта на „Котка и Мишка”...
- Не, спри фараоне...! – извика Теа издърпвайки ръката си, и коленичейки до Юги... – Фараоне, нима никога не ти е пукало за приятелите ти?! Нима никога не ти е пукало за Юги...?! Той те цени повече от себе си... Причината той да е тук сега си ти... Нима това ще е отплатата ти за неговата доброта, за неговото приятелство...?! Това ли заслужихме?!
- Никога не сме били приятели! ХаХаХа, и Атем в мъртъв... А вие сте толкова глупави! – изведнъж образа на онова момче приличащо на Юги, което стоеше срещу тях изчезна и беше заменено с друг мъж, с къса светло кестенява коса, жълтеникаво - зелени очи с татойровка на рамото.
- ОНУРИС!
- Същият... – усмихна се младият мъж...
- Какво искаш?!
- Каквото искам..., аз вече го получих... Сега СБОГОМ!
Непрогледна светлина огря цялата стая! Стената се разцепи на две, а от там се появи мъжка фигура цялата покрита в мрак! Нищо не можеше да се види... Кой беше този мъж...?! И какво става тук?! Все по странни неща се случват в мига, от който прекрачиха прага на тази гробница... Изглежда някой беше ядосан, нечие спокойство беше нарушено...



В следващият епизод:
Светлината започна да се скрива, а зад мрака да се показва лицето на мъжа, който предизвика всичко случило се вмомента...
Онурис също беше в ШОК! Никой не трябваше да прекъсва този миг на ПОБЕДА!
Но ето, че живота на Юги и приятелите му беше спасен!

Радвам се, че ти харесва и мерси за комплиментите

еее БРАВО :).

Не вднъж съм казвала на това момиче, че този фик е един от малкото бг фикове, които харесвам и за които мога да кажа, че ме грабна още от първата глава и продължи да ме запленява и със следващите глави!
С нетърпение чакам да прочета продължение, защото кпря баш на най-интересното :smqh: но съм убедена, че каквото и да предстои да чета занапред ще бъде с перфектен сюжет и развитие на действието и героите!
Kiara_Yuichi поклон пред таланта ти! :lolll:

https://2img.net/r/ihimizer/img392/6582/1131133023giohmai11mx.jpg

Боже, как копнея за продължение... :